Английският стил в градината – тържество на аристократизма
Юлия Вълкова, снимки интернет
Английската ландшафтна архитектура е свързана с историята на страната. Първият пример за ландшафтния парк на британската империя е Chiswick на архитекта Уилям Кент, създаден в началото на 18 век. Той се разпространява по целия свят, засенчвайки тогавашния популярен френски стил.
Изборът
Смятало се е, че градината е имитация на естествения пейзаж, но това не е съвсем вярно. Въпреки че английският стил напомня за недокосната природа, трябва да се помни, че този поглед е аристократичен, подобно на самата Англия. Не всички растения са подходящи за неговото създаване, а само класическите: буйни храсти, разтегнати дървета и гъст килим от изумрудни тревни площи. Но това не е целият списък от нежното за създаването на английската градина. Добре е да се знае, че не всички части на Острова ще могат да пресъздадат това тържество на линиите и уханията.
За проектирането на ландшафтен дизайн в английски стил е нужна доста голяма площ – най-малко 12 декара. Разбира се, в една малка област можете да създадете дори и ъгъл в този стил, но пълна картина ще бъде създадена само на обширно пространство. Пейзажът може да бъде както плосък, така и хълмист, за който обаче е необходимо терасиране.
Стилът не толерира небрежност при проектирането на повърхностната среда, както и при избора на материали за малки архитектурни форми. Тук липсват яснотата и симетрията на френския стил – асиметрия по план, плавни линии, плътни, но много познати храсти, разпознаваеми растения и естествени материали – това са основните характеристики на една наистина английска градина.
Създаването
Създаването на всяка градина започва с обозначаването на зони, за да се изберат най-подходящите материали, но най-важни са дървото и камъните.
Ако къщата влиза в зоната за създаване на градината, тогава тя трябва да получи подходящ вид: да има зеленина по някоя стена, дървени или ковани арки с катерещи рози, под които материалът от самата къща е едва забележим, а светлината на фенерите е разпръсната през тях и внимателно осветява входната зона.
Високите огради са табу в английски стил. Те са идеално заменени от малки дървени или усукани от желязо прегради, които се комбинират с тухлена или каменна зидария.
За да се засили впечатлението, трябва да се обърне внимание на плоски камъни от пясъчник, кварцит, шунгит или кварцитен пясъчник. Притежаващи добри механични свойства и поставени с правилната технология, те ще са прекрасна гледка към градинските пътеки, но и ще са доста дълготрайни. Допуска се използването на дребни, наглед незабележими цветя наоколо.
Зоната за отдих с пейки или беседки също са от естествени материали, като е позволено и използването на метал. Вертикалните стени на павилионите са засенчени с растения. За тази цел са подходящи пълзящи рози, диво грозде, клематис или глициния.
Малките архитектурни форми
Всички растения трябва да бъдат благородни и разпознаваеми – ситните или малко известни за този стил не работят. От храстите трябва да изберете царицата на цветята – розата, буйния люляк, градинския жасмин. За южните райони се побират гористи видове. При избора на трайни насаждения обърнете внимание на лавандула, градински чай, делфиниуми, анемони, гейхери, здравец. Дървета също трябва да бъдат благородни: декоративни ябълкови образци, клен, кестен. Сред луковиците в английската градина са добре дошли само класиките – лалета и нарциси. Те трябва да бъдат засадени плътно, за да се създаде усещатено за обем и блясък.
Не забравяйте за къщичките и водопойните места за птици. Те не трябва да бъдат на най-видно място, а леко скрити от очите на гостите – в полусветлината на клоните или съвсем скътани зад листата.
