Luxury Life

Назад

Ченонсо – замъкът на дамите

Юлия Вълкова, снимки интернет

Ченонсо  грациозно се оглежда в спокойните води на реката Шер. Той е един от най-посещаваните сред над 200-те замъка по долината на Лоара, отворени за посетители. Дворецът е образец на ренесансовата архитектура, в залите му блестят ценни творби на изкуството – живопис /тук има платна на Рубенс/ и скулптори, гоблени, дърворезби, стенописи,  гербове, медальони, монограми, лични вещи на крале и кралици. Шенонсо привлича и с легендите за своите обитатели.

Тук се усеща неописуемата кралска атмосфера, елегантността на архитектурата и интериора. Шенонсо е основан през 1411г. и е на 195 км. от Париж. Името му идва от 500-годишното господство на могъщи жени и всяка от тях внася  в него специален щрих. Основите полага Катрина де Бризсън, коята превръща камъка в елегантно бижу. Диан де Поатие, най-могъщата фаворитка в историята на френските монарси, му придава неописуем чар. Тук тя организира лов, шикозни приеми, празници и литературни вечери.

С нея са свързани много интересни случки – например фактът, че е любовница не само на царя, но и на дофина. Самият Франциск I моли сина си Анри III да го научи на мъдростта на любовта и той праща в леглото му Диан. И Франциск I за дълго остава неин верен любовник. Именно той представя емблемата на полумесеца – символ на ловуващата Диана, който сега украсява една от залите. След смъртта на Анри Диан преотстъпва замъка на вдовицата Катерина ди Медичи.

Новата кралица веднага се ангажира с преустройството на Ченонсо . Тя създава нови градини, вдига втори етаж над мост, който е превърнат в огромна бална зала. Нейна е идеята за скулптури и барелефи в стаите. Всички идеи са реализирани до 1568 г. и оттогава замъкът остава почти недокоснат.

До преминаването му във владение на Луиза дьо Водемон, съпруга на Анри III. Тя рано остава вдовица и до смъртта си носи траур – в бяло според местните обичаи тогава,и затова я наричат Бялата дама. Отражение на това тъжно време остава в спалнята, украсена с черни копринени перголи с мебели от тъмно дърво, картини на библейски теми, с разпяти с трънни венци, с черен балдахин на леглото. Запазен е и олтарът, където Луиза се моли от сутрин до вечер и с малко бюро, на което не е преставала да пише писма на Анри IV, с които да го моли да отмъсти за убийството на съпруга й.

След Луиз замъкът известно е беше доминиран от Франсоаза де Меркер. Тогава е продаден на собственика на земя Клод Дупин, чиято съпруга превръща балната зала над моста в моден салон.

Сред неземните красоти на Ченонсо е прекрасният парк, който заема площ от 70 хектара и е разделен на две части: градините на Диян де Поатие и на Катерина де Медичи.

В замъка живее и Мария Стюард (омъжена на невръстна детска възраст за също така невръстния Франсоа I) – единствената жена, която носи две корони – френската и шотланската. Тук е обича да идва и първият Бурбон, Анри IV, придружаван от своята фаворитка Габриел д’Естре. В продължение на десетилетия в залите му се разхожда Луиза Лотарингска, вдовица на Анри III, чийто живот, след убийството на краля, се превръща в едно нескончаемо и неутешимо вдовство – спомен за нея пази най-потискащата стая, която човешкото око може да види – с черни тапети, украсени с разпятия и с трънни венци, с черен балдахин на леглото, с олтар, където Луиза се е молела от сутрин до вечер и с малко бюро, на което не е преставала да пише писма на Анри IV, с които да го моли да отмъсти за убийството на съпруга й.

След Луиза Лотарингска, Шенонсо се пада на нейната племенница Франсоаз Лотарингска, съпруга на Сезар Вандом – незаконен син на Анри IV и Габриел д’ Естре. През 1733 г финансистът Дюпен купува замъка. Мадам Дюпен установява в двореца салон, в който събира известни личности на епохата. ВШенонсо по нейно време идват Волтер, Русо, Монтескьо, Дидро, а Жан-Жак Русо е учител на сина й. В негова чест той написва трактатът “Емил или за възпитанието”. В “Изповедите” философът разказва с топлота за тези щастливи мигове: ”Забавлявахме се много на това прекрасно място, правеха се незабравими угощения с веселби и аз напълнях и заприличах на тюлен.”

Мадам Дюпен е обградена с обич и привързаност от преданите селяни, благодарение на което замъкът преживява Революцията без щети. Според желанието й е погребана в парка на замъка – в горичката отвъд реката.

Днес замъкът е собственост на фамилията Мение.

Споделете във Facebook