Отвлякоха детето на Екатерина Дунева
Снимки, текст
Имаше години, когато Екатерина Дунева не слизаше от модните колони на вестници и списания – млада, хубава, носителка на титлата Мис България, успешна в създаването на свой бранд за облекла за конна езда – самата тя с титли в този красив спорт. Името й се свързваше и със съпругът й – автомобилният състезател Румен Дунев. Мина време, животът й протича в същото русло, но и с различни хора. След раздялата с Румен, тя свързва живота си с друг мъж, от когото ражда дъщеричката си Мария. От Дунев има син на 21 години, който в момента учи автомобилно инженерство в САЩ и с когото никога не е прекъсвала връзката. За съжаление любовта с втория съпруг бързо угасва и от тук започват разприте, които прерастват в истински кошмар за младата жена.
На 15 септември започна новата учебна година. Дъщеричката Мария е на 6 години и подлежи на задължителна подготовка за първи клас. За съжаление тя вече не ходи на детска градина /ДГ 175 „Слънчеви лъчи“, София, ул. Тодор Чипев №1/. Оказва се, че тя не я посещава още от юли заради намеса на бащата, което неизбежно води до пропуски в образоването й, а и до изключване от градината поради отсътвия. Оказва се, че малката не общува с други деца, държана е в изолация, заключена в къщата на родителя в кв. Враждебна.
Майката с ужас установява, че Мария не посещава личния си педиатър и пропуска задължителните ваксинации и прегледи. „Личният лекар на дъщеря ми ме информира, че е търсил многократно бащата Александър Кръстев, за да го помоли той да заведе детето на преглед и ваксина, но той не вдига и не връща обаждането, споделя през съзли Екатерина. – Съседи на бившия ми мъж казват, че е държана е като затворник вече повече от два месеца. Всички институции отдавна са наясно, че бащата е не само с опасно обществено поведение, но го и демонстрира.”
Според Дунева агресивният му тон, склонността му да заплашва специалистите, бруталното навлизане в личното им пространство и персоналните заплахи са причина повечето от тях да поддържат пасивна, апатична или избягваща позиция. И се пита какво става със спазването на законите за закрила на детето. А и тези за насилието над жени. Според думите й бащата не позволява никакъв контакт между тях дори и по телефона. „Той не я доведе на тройната съдебна експертиза, държи я заключена в къща, не играе с деца, не вижда хора, освен него и майка му, която е болна от шизофрения”, споделя задъхно Катя Дунева. После разказва как се стига до конфликта с агресивния родител.
„Разделяхме се няколко пъти с Александър. Първият беше, още когато бебето е на 7 дни. Удари ме през лицето, защото имало косъм в мивката в банята. И преди това се беше случвало да ми посяга за такива дребни неща. Но когато ме удари през лицето, извиках полиция. Сложиха му белезници и аз се изнесох от дома. След няколко дни дойде, започна да плаче, да се моли и заради детето се върнах. През следващите месеци поведението не му се промени. Детето беше на около годинка, а той ме преби жестоко. Имам медицинско от този случай от 2018-а. Тогава ме удряше с телефона си по главата – винаги удря отзад, в тила, за да няма синини и видими следи. За периода, в който съм живяла при него – три години, имам около 17 жалби към Пето районно и към 112 протоколи от сигнали. През 2020 се разделихме окончателно и аз и малката заживяхме в мой апартамент. Но той продължи да ни тормози, като ни причакваше пред входа и искаше да ме малтретира. Осъдих го по две дела за домашно насилие, но не престана да ни напада.”
Този юли Александър причаква Катя пред входа. Не го забелязва, защото е скрит в храстите. Тя ужасно се страхува от него и баща й идва, когато трябва да излязат на градина и работа и щом се прибират. Така и този ден. Докато се суетят, чуват викове за помощ, излизат и виждат дядото да лежи на земята, облян в кръв, а Александър да го удря с юмруци в лицето, да го души. Бил му взел телефона, за да не звънне на полиция. „Александър ни видя с малката и ни подгони, отчаяна е Катя. – Влязохме във входа, но той ни настигна, удари ме с юмрук отзад по главата, аз паднах, а той изтръгна детето. Появиха се две жени и мислех, че те ще ни помогнат, а те били с него и поеха детето – дърпаха го, то пищеше. Зашеметена станах и тръгнах да ги гоня, но той пак ме удари отзад – в медицинското са описани две големи цицини. Пак паднах, но видях как жените качват дъщеря ми в кола.”
Това е до тук ужасяващата история на една майка, принудена да гледа безпомощно как детето й от дни наред е отвлечено. Институциите бездействат и запретват ръкави чак когато нещата съвсем излязат от контрол, от който разбираме, уви, чак след намеса на медии и общество. Докога?!