По повод голямата драма с вероучение в училище
Зоя Деянова, снимки интернет
Аспектите за съгласия и несъгласия са различни. Ще се опитам да го погледна от една друга страна – чисто образователна като познание.
За моя неголяма изненада най-върлите противници се оказаха либералите – тези, които смятат, че е висше благо да пътуваш свободно по света, да посещаваш музеи, галерии, нещо, което през соца не можехме да правим или беше ограничено.
Сега тълпи отиват в Рим, Париж – редят се на опашки пред произведения на Микеланджело, Джото, Леонардо… Зяпат, снимат – без снимка не се брои, че си бил там – музеите и църквите вдигнаха ръце и позволяват фоткането.
Но какво снимат свободните туристи? Давид, Моисей, Пиета на Микеланджело, или Мария Магдалена с майка си Ана на Леонардо. Но кои са те? Ами Вирсавия на Рафаело? И тъй нататък, както казват всички гости из телевизиите за какво ли не.
Бях дете на 12 години някъде, когато при моя по-голяма братовчедка – баща й беше частник дърводелец и имаха пари – попаднах на албум от Ермитажа и други галерии. Най-известните картини от Ренесанса бяха в него. Изумително за дете, което преди това е виждало само картинките на Вадим Лазаркевич от “Работна Мецана”, примерно.
Прелиствах албума с часове, но какво означава “Мария Магдалена”, “Светото семейство”, “Мадоната пред пещерата”, ами оная скулптура, в която жена държи на коленете си полугол мъж и пише “Пиета”, ами оня страшен Моисей с рогчета на главата, кой ли е той, а прекрасният гол мъж, дето всичко му се вижда и държи нещо в ръката си с надпис “Давид” – той пък кой е?
Не знаех…
Минаха години, пораснах, образовах се сама, четох Библията – е, не цялата – “Битие” и “Изход” стигат. После Евангелията по-сериозно изчетох с всичките притчи за Иисус от Назарет, нашия Бог Христос, пазил ни 500 години да оцелеем като народ.
И така чисто образователно за себе си вече не гледах като теле в железница великите произведения на християнската цивилизация в Европа.
Пак продължих да гледам албуми, не можеше да се пътува, но знаех какво виждам – не просто майсторски нарисувана сладострастна Саломе – тя е получила главата на Йоан Кръстител със своя танц пред Ирод. Иначе, погледнато от наше време – си е една полупорно картина, с извинение.
В студентските си години се чудех, как моите връстници изучават в Художествената академия изкуствознание, без да познават Стария и Новия завет? На честна дума, или апокрифно – който намери от баба си Библията, тъй като не се издаваше по това време. После Людмила Живкова уреди едно издание, ама трябваше да имаш супер партийни връзки, за да се сдобиеш с нея.
Трябва децата да учат Вероучение, за да са образовани – без него са слепи за европейското изкуство. за да не ходят като своите родители из Европа и да зяпат неща, които не разбират – и само да се фоткат пред Лувъра, че да се похвалят пред комшийките къде са били.
А дали децата ни ще приемат светата православна вяра, не е работа на училището – които са кръстени, си я имат, поради тайнството на въвеждането във вярата. С възрастта ще разберат, че без нея са никои – част от един объркан свят с отсъствие на корени и същност.
Но нека не бъдем прости туристи, които пътуват, за да има икономически растеж по желанието на глобалистите, или безличници по мечтата на либералите – някакви биологични единици!
Ние сме човеци, осенени от духовност и това е най-важното.
А духовността предполага познание – част от него е Вероучението.
“Пиета” на Микеланджело не е издялан камък на жена с полугол мъж в скута й – това е 2000 години християнска цивилизация.
