Тъй живеем ний в Балкана
текст Зоя Деянова, снимки архив
Лето 2023-то, връх Соколовец, Етрополски Балкан, на 40 минути път през горите от село Бойковец.
Свето кръщение на Йоан-Васил.
Дрес код – народни носии: от малкия кръщелник с калпачето през сестричката Цвети, майката Деси, които са на снимката, също голямата кака и батко, татко и всички ние, които имахме честта да сме гости на този празник. На една поляна като букет се бяха събрали бръчници от тракийско, литаци от шопско, престилки от добруджанско, саи от радомирско, беневреци и потури, кой каквото бе намерил, бе облякъл.
Този празник от три месеца го подготвя таткото Цветан – купуваха се по Интернет носии, цървули, щото за ужас на отцеотстъпниците, в България има фирми, които ударно шият народни дрехи и добре печелят. Как не? Има кой да ги купува – тези, които не се срамят да се нарекат българи.
На Рожен не съм била, на събора в Копривщица съм ходила преди години – държавна работа беше. Тук на Соколовец работата бе народна. Семейството на малкия Йоан от няколко години съживи с бизнеса си позадрямалото ни “артистично” село.
Роди се и бебето, единствено в селото, но сега събра на връх планината към 200-300 мераклии за почерпка, песни и хора, блага курбан чорба, пълнени агнета за ядене до насита. Който не е вкусвал агне в Балкана, да не се брои, че знае какво е. Не е това от електрическата фурна в модерната кухня. Какво е? Само хайдутите и ние, гостите на Цецо и Деси знаем…
От връх Соколовец се виждат виадуктите на Витиня. Вие се в далечината магистралата. Няма начин да не са се чували чак там гайдите на групата от Смолян и гласът на певеца с Руфинкината или песента на Капитан Петко войвода. Или Литаковската духова музика от десетина сърцати момчета. Радост за окото и душата бяха красивите момичета и снажни младежи от танцовата трупа на читалището в Етрополе. И още музика, песни, хора, пак музика и… много красиви, засмени и щастливи хора.
А аз почти през цялото време ронех сълзи от умиление – дали че ще прозвучи “Хубава си,моя горо”, дали в люлката сред дърветата ще спи непробудно, въпреки тъпаните, малкият Йоанчо, дали младият ръководител на духовия оркестър, полицай по професия, ще тропне на масата ни и ще извика “Да живее България и Русия!”, дали просто ще се наслаждавам как истинските българи ги има.
Българите, които тачат своята вяра, памет и род…
ПП от редактора
Стойностно! Горд да си, че се докосваш до тези обичаи, които не пресъхват, а се предават от поколение на поколение