Аня Пенчева и Георги Ангелов в нежно привличане
Юлия Вълкова, снимки архив Luxury Life
Руският драматург Алексей Арбузов пише Опасна комедия, известна с името Старомодна комедия в предпочитания от мнозина приказен стил, в който властват обичта и нежността, но спъвани от различни препятствоия. Първата постановка у нас е само тодина след написването й – през 1976 г. Младен Киселов я поставя в Театър 199 с Татяна Лолова и Георги Калоянчев. Времето не заличава смисъла на онези вечни пиеси, които има какво да кажат на публиката и да пресъздадат същите чувства в новите времена. Затова е длъг животът й на театрална сцена.
В края на миналата година Опасна комедия има премиера в плевенския Драматично-куклен театър „Иван Радоев“. Преводът, сценичната версия и постановката са на режисьора Димитър Кабаков, а в ролите аплодираме звездната Аня Пенчева и доайена на плевенската трупа Георги Ангелов. Сценографията и визуалната среда са на Петко Танчев, музиката е композирана от маестро Иван Лечев, костюмограф е Ясмин Мандели, хореограф – Люба Валентинова, а по мултимедията работят кинорежисьорът Димитрис Георгиев и Виктория Караколева.
Алексей Арбузов ратува за т. нар. от него простодушен театър. Той се стреми на сцената да се говори за човека и човечностите, което прави пиесите му задушевни и близки до зрителя. Любовта към света, оптимизмът и стремежът към щастлив финал са едни от най-важните принципи в творчеството на писателя.
Новото в тази наглед сантиментална комедийна ситуация в съвременността е талантливата интерпретация на образите от Аня и Жоро. Играта е спокойна, действието – лежерно, но чувствата – бошуващи. Две самотни души, чувствителни и отчаяни, във възрастта на листопада се срещат, изживяват нежни, но и всепоглъщащи чувства, обрамчени с надежда, въпреки различните хапливи характери. В резултат се ражда действие, в което има тъга и болка, сълзи и смях, срещи и раздели. И зрителят попада в една иронично-смешна и красива история като в приказка.
В хита на плевенския театър Аня Пенчева и Георги Ангелов са романтичен дует, в който звездната актриса е като ярък цветен щрих в образа на фаталната бивша циркова актриса Лида, чийто живот е драматична смесица, изпъстрена с трудности и неуспешни бракове. Героят на Георги Ангелов е саможив, вглъбен в себе си главен лекар на санаториум, който неусетно и безвъзвратно се отдава на чувствата си към „шантавата” пациентка. Впечатлението от играта допълват стилните тоалети на Десизо Мони, представител на плевенската модна школа. Публиката отново е покорена от обаянието , чара и актьорската игра на Аня. А софийските зрители се запознават с таланта на Жоро, покорени от аристократичното му излъчване, спокойствието и владеенето на вниманието.
Според екипа, създал постановката, двамата герои изживяват забавно-абсурдни мигове на брега на Северното море. „Август е, време за срещи и разлъки, време за любов – уж невъзможна и нежелана, а всъщност жадувана от толкова години. Стъпките им към нея са като при тангото – две напред, една назад, докато уловят ритъма, докато усетят телата си, плътно долепени и вплетени, и се понесат шеметно във вихъра на танца. А той е страстен, изпълнен с импровизации и изненади, на границата на пълния крах и въпреки това – прекрасен.“
„Изборът на пиесата е мой. Имам запазени прекрасни спомени от спектакъла в театър „199“, който гледах като студент през 80-те години в София. Тогава той се игра много дълго – с прекрасните Татяна Лолова и Георги Калоянчев. Това е много човешки и универсален текст, казва Димитър Кабаков. – В него ми харесват нещата, за които се говори, за това как въпреки всички бури, които ти стоварва животът, всички трудности и изпитания, трагедии, успяваш да оцелееш, да се отърсиш, да продължиш по пътя си, да живееш живота си нормално. Това ми се струва, че все повече липсва в наше време..Избрах естетика с малко предмети и чудесата на съвременната мултимедия на сцената, за да създадем една красива история“.
Действието се развива в Рига, на брега на Балтийско море. Затова и екипът отива там и заснема някои от сцените на място. Така спектакълът се изгражда върху комбинация между кино и театър – знакови за действието и емоциите сцени са пренесени на огромен екран. Аня храни чайките на брега в Рига, гази Балтийско море като истинска русалка, танцуват рок с Георги Ангелов, той се впуска в туист, тя му пее мега евъргрийна на Елвис Пресли „Обичай ме нежно“.
