Бленуваните острови на Стефан Марков
Текст и снимки Luxury Life и архив
Галерия Средец на Министерството на културата представя юбилейната изложба Острови, посветена на 85 години от рождението на художника Стефан Марков и 25 години от смъртта му. Ценителите на изкуството имат възможност да видят около 40 произведения, създадени между 1985 и 2000 г., в които творецът експериментира със смесени техники върху ръчно изработена хартия, акварел и пастел. Експозицията е до 4 юни.
„Стефан Марков (1940-2000) е автор, който е оставил цялостен и устойчив почерк, какъвто рядко се среща в нашата епоха на преход и промяна, казва изкуствоведката Пламена Димитрова-Рачева, куратор на изложбата. – Всяка творба в нея може да бъде усетена като едно съхранено пространство – в изкуство, в емоция, в мисъл, в любов към природата, към човека. Картините трябва да се видят, защото показват не само една малко известна страна от творчеството на Стефан Марков, а и защото възставяват един липсващ глас в съвременната ни визуална култура.“
Стефан Марков е заближително име в българската графика и живопис от втората половина на ХХ век. Изложените произведения са създавани извън шума на изложбената сцена и затова са много интимни, пластични и поетични. За Пламена това е естетика на тишината и жеста – абстрактен, но зареден с много емоции и философска наситеност. Може би защото Стефан расте в Бургас, на брега на морето, създава в произвеженията си усещане за безбрежност, проникнало чак до дълбините – простарнство и време слели се безграничен копнеж. Това е мястото, където авторовият поглед се движи някак завихрено, обхванал и подчинил стихиите на земята, въздуха и водата.
Само една неспокойна и вечно търсеща натура не слага разделителни линии между бряг и хоризонт и в перспективата са човешките усещания и преживявания. В картините върху ръчна хартия, графика, маслена живопис с изключителна динамика и приковаващи цветни акценти се съзират изображение на кораби, лодки, фарове, риби, рифове, мамещи далечни острови. Естетиката се допълва и от усещането за пясъчна структура на ръчно лятата хартия. Ярките бои хармонират с водната прозрачност на акварелните багри, калиграфската линия е изящна и тънка, за да се постигне майсторско живописно въздействие.
„Честотата на цветовете, образите и хармонията на формите и линиите изграждат духовен свят, който поет – съвременник на художника – бил нарекъл въображаем музей под водата. Ние можем да добавим и в душата, казва Пламена Рачева.
Стефан Марков е сред тези български художници, наложили абсолютно категорично присъствието си в арт пространството и не случайно е сред плеядата творци, които се изучават в учебниците. Той е от най-големите ни съвременни творци, носещ най-важното за един творец – свой неподражаем свят и рисунък. И както сам казва навремето: „Много държа във всяка моя картина да остане нещо от добрата основа, получена в Академията. Стремя се към прецизност във всеки детайл, към това той да бъде на място и да се свърже с абстрактната площ. Можеш да се освободиш от научното, да работиш абстрактно, но е задължително да се вижда, че умееш да изобразяваш. През последните 20 години съм се стремил да постигна 2 неща – собствен свят и собствена рисунка.”
Стефан Марков е роден през 1940 г. в Бургас. Завършва Графика в Националната художествена академия в класа на проф. Евтим Томов. През 60-те и 70-те години работи активно в областта на графиката и илюстрацията. Автор е на илюстрациите към „Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов, „Спасителят в ръжта“ от Дж. Д. Селинджър и др. През годините сътрудничи на издателства и културни издания, сред които списание „ЛИК“, чийто художник е от създаването му през 1965 до неговото закриване през 1992 г.
Участва в изложби на българската графика в страната и чужбина – Германия, Испания, Япония, Холандия, Полша, Египет. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия (СГХГ), художествените галерии в Добрич, Русе, Пловдив, Бургас, както и на частни колекции в България и в чужбина.
След 1972 г. е носител на редица награди от национални и международни конкурси за графика като голямата награда на Съюза на българските художници „Борис Ангелушев“ (1986 г.), сребърни плакети от Международното биенале на графиката във Варна (1991 г. и 1997 г.), почетни дипломи от международния конкурс „Ел Ферол” в Испания (1989 г. и 1991 г.), награда на журито от Графичното биенале на графиката в Маастрихт, Холандия (1993) и специална награда на журито от Международното триенале на графиката в Кайро (1997).
От началото на 90-те години работи интензивно в областта на живописта – маслени бои, пастел и акварел, и особено върху хартия, с характерни експерименти със структура, линия и цвят.
През 2005 г. в знак на признание към приноса на художника към съвременното българско изкуство, по инициатива на секция „Графика и илюстрация“, Съюзът на българските художници учредява награда на името на Стефан Марков, която се присъжда ежегодно в рамките на форума „Малки графични форми“.
