Luxury Life

Назад

Изложба 110 години от рождението на Васил Иванов

Юлия Вълква, снимки интернет

Борис Бекяров отново с мащабна идея

Преди 4 години един от най-ревностните колекционери на родното изкуство – Борис Бекяров, експонира част от творчеството на Богомил Райнов в най-достойното за него място – Националната худжествена галерия. Днес сме свидетели отново на мащабно начинание – изложба в чест на интересните, многопластови и жанрово рзнообразни творци – Васил Иванов, по повод 110 години от рождението му. Мястото отново е Националната галерия.

„Този уникален проект е плод на работата на много хора. Творецът Васил Иванов, който е изключителен за историята на българското изобразително изкуство. Домакините от галерията, без които това нещо не може да се реализира, и колекцията на Борис Бекяров, с която имах удоволствието да работя. Тя е градена повече от 20 години и съдържа най-важните етапи от творчеството на този забележителен творец“, разказва кураторът на изложбата Иво Милев. Той се заема с организацията на сложното пространство в бившия царски дворец, за да го превърне в място за изживяване на творчеството на автора.

Васил Иванов води необичаен живот. Още от 30-те години живее в една малка барака и е  изключително концентриран в работата си. Той е вегетарианец и един от първите, практикуващи йога в България. В същото време е хиромант, гледа на ръка, както и ясновидец – съставя хороскопи. Това е и един от основните начини, с които да се препитава. Философ и мистик, той става последовател на Петър Дънов. Авторът намира начин да изложи свои произведения на Запад. Започва през 1962 г., правейки изключителна изложба в реномираната лондонска галерия „Гроувнър“. По късно платната му са изложени в Швеция, Германия,Франция и Австралия. Една Нюйоркската енциклопедия на изобразителното изкуство посочва Васил Иванов за създател на направлението „космическа графика”. Първата му изложба с „космически“ творби в България обаче е забранена през 1964 г. директно от ЦК на БКП.

Художникът се ражда на 7 май 1909 г. в София. От малък има влечение към изкуствата – рисува и свири на цигулка. Завършва Художествената академия, специалност живопис. Отначало работи в областта на пейзажа и натюрморта, на експресивния портрет. Още с първата си самостоятелна изложба през 1936 г. се налага като майстор на пейзажа и природата, на интериора, натюрморта, смел в колоритните си решения и умението да пресъздава въздуха. Критиката отбелязва чувството му да улавя камерността и поезията на пространството, съпоставят го по артистичност и начин на работа с изявените тогава Давид Перец, Васил Бараков, Златю Бояджиев, Константин Трингов и др.

През 50-те години на миналия век Васил Иванов започва да рисува своите космически видения, като използва черна хартия, върху която работи с бяла креда. Дотогава в тъй наречените социалистически страни подобен артистизъм и абстрактност са малко познати и много скоро барачката, където е ателиета му, става средище на интелектуалци – българи и чужденци. А самите космически рисунки се превръщат в символ на творческа свобода и ярка индивидуалност.

Първата му изложба на тема „Космос“ е през 1965 г. За съжаление, въпреки разгласата и изпратените вече покани, изложбата е забранена в последния момент. Комисия от Съюза на българските художници намира творбите за твърде естетически предизвикателни и наподобяващи напълно отхвърляния дотогава у нас абстрактен стил. Но на следващата година в България гостува излязлият в космоса през 1965 г. астронавт Алексей Леонов, комуто творбите на Васил Иванов допадат и оценката му е публикувана във в. „Народна младеж“: „Той е бил Там“. Това е използвано от приятелския кръг около художника и цикълът „Космос“ е показан.
Откриват се много негови изложби в чужбина. Петър Увалиев отразява експозицията му от Лондон през 60-те години така:

“Ерик Есторик устрои изложба от рисунки на Васил Иванов в лондонската Гровенор Галери, за нея се отзова най-ласкаво покойният Ерик Нютон, професор по изящни изкуства в Университета в Оксфорд и председател на Английската секция при Международното сдружение на художествените критици. В статията си в меродавния ежедневник „Гардиан” той изтъкна особената изтънченост на тогава напълно неизвестния на Запад софийски художник. Двуседмичникът „Артс Ревю” помести обстоен преглед на странните рисунки на Иванов, в които намери не толкова отглас от балканския фолклор, такъв какъвто го знаем от гръцките вази, колкото проява на изопната, непрестанно вибрираща чувствителност. И Би Би Си предаде напълно заслужен и ласкав отзив за този пръв пробив на българската следвоенна живопис в хаотичното изобилие на лондонската художествена хроника.”

Етап в изкуството на Васил е поканата на пианиста проф. Юри Буков творецът да живее и работи временно при него в Париж и Швейцария. В този период Иванов прави във френската столица  изложба, която се приема с шумен успех. Творбите му се радват на признание на гении като Луи Арагон, Пабло Пикасо и Марк Шагал. Изкуството му е показвано в галерии в Париж, Берлин, Лондон, Женева, Сидни. Анализаторите на тези изложби търсят аналогии с Хенри Мур, Де Кирико, Кандински, Дюфи. В известен смисъл В. Иванов получава популярност и признание, каквито малко български художници имат. И все пак Васил Иванов си отива самотен и неудовлетворен. Защото този художник, който е и дъновист, демократ, музикант, изконно носи в себе си стремежа към драмата. Той не се задоволява с първоначалните си успехи, не се задоволява и с нетрайните признания. Той търси “безпределността на Битието” чрез изкуството и достига до метафорите на Космоса. Мистиката го разкъсва  и в крайна сметка щастието, което бленува, по собствените му думи, остава извън формите, които познава. Така тази драматична, но кротка личност, се явява не само отрицател на тенденциите в изкуството, които съществуват у нас, но и на познатите политически схеми, и неволно попада под валяка на митотворчеството и на идеологията. Посмъртно попада и под тежестта на незнанието.

Васил Иванов е изключителен художник – магнетичен и като творец, и като личност, който, за съжаление, попада в сянката на непопулярността, казва Любен Генов, председател на СБХ. – Той е роден в София, но завършва гимназия в Казанлък, където учи рисуване при Чудомир. В творчеството му се отличават два етапа – живопис и специфичната за него рисунка върху черен фон с бяла креда (т. нар. космически рисунки). Този космически цикъл е особено впечатляващ със странното излъчване на рисуването със светлина върху черна основа.“

С много пестеливи средства той рисува светове, изчезнали от памтивека, и светове, които в момента се раждат, по думите на неговия приятел Георги Стоянов-Бигор. В тях режисьорът съзира противоречие – присъстват не само разрушението и гибелта, но също и съзиданието.
Чувствителната си душа на творец Васил Иванов разкрива в съкровената кореспонденция със своята съпруга, балерината Елисавета Йосифова. Има скърби, които никой не може да ни отнеме и сами трябва да ги износим докрай. В рамките на един кратък земен живот никой не е бил пожален, никой не е останал на върха на илюзорното земно щастие. Всяка земна форма е осъдена на разрушение. Щастието е извън формите, за които мечтаем, споделя той прозрението си за илюзорното ни битие.

„След едно свое присъствие в Париж и опитите да бъде представен там, Васил Иванов получава някакво разочарование и по-скоро вътрешна липса на вяра в успеха – разказва още Любен Генов. – Дори негови близки твърдят, че завръщайки се в България, той умишлено едва ли не е предизвикал смъртта си, оставяйки се да се разболее и по този начин да си отиде от този свят. За съжаление, въпреки че е представен в много градове в редица държави, той така и не успява да се зарадва на този свой успех – сякаш в последните години от живота си не намира това, което търси, и постепенно губи интерес към живота.“

Споделете във Facebook