Криворазбраната цивилизация – със смях се помиряваме с миналото си
Юлия Вълкова, снимки Антон Даскалов
Пъстрота, веселие, смях, шумотевица, но и висока доза размисъл и малко тъга обгръщат зрителите в новата премиера на Сатиричния театър Криворазбраната цивилизация. В постановката хем познат, но и различен е прочитът на Николай Урумов. Традициите и модерността са умело вплетени в режисурата, декора, музиката, хореографията, сценичното прис ъствие. Според Урумов във време, когато се опитваме да се отърсим от предрасъдъците и гледаме към Европа, попивайки излъскани маниери, мода и обноски, народът е заслепен от външния блясък и помпозност. Той става благодатна почва, върху която разцъфтяват шарлатани и мошеници, дошли от цивилизования свят да заблуждават и мамят, да тъпчат чест и достойноство. Но в крайна сметка онова, което идва от „светливата Европа”, е обречено на провал.
А ето и невероятния и точен предговор на Добри Войников към своята вечна, гротесктно-тъжна смешна позорищна игра в пет действия:
„Подобен на маловръстно дете, нововъзрождающий са народ има слабостта да са досягва повече до ония неща, които бият повече на очи. Тъй вънкашната лъскавина на работите прави му най-силни впечатления. Следствието е взето вместо самата причина, отражението – вместо самата същност. Повърхните впечатления оставят и повърхни познания: а от такива познания излизат криви разсъждения.“
Не е лесно да се проумее как е избуял на родна почва такъв драматург и неговата възхитителна комедия и то преди век и половина. Затова той е уникално опровержение, че народът не всичко разбира криво, че има хора, които не се прекланят от „вънкашната лъскавина”. Пиесата е още по-убедителна с постройката си – Войников гениално пренася сблъсъка на културите в едно българско семейство в не толкова далечната епоха.
„Не ви ли звучи познато, възкликва Николай Урумов. – Написана преди 150 години „Криворазбраната цивилизация” е толкова актуална, че бих я парафразирал като криворазбраната демокрация.”
Наистина гениалното в тази възрожденска комедия е това, че става все по-съвременна. Затова не случайно в постановката на Урумов е вплетена и вечната шекспирова фраза „Да бъдеш или – туй е въпросът”. Тук обаче става дума дали да сме верни на моралните устои или да хукнем към мамещите, но илюзорни представи за модерна Европа, лековерно повярвали на шарлатани. Еманация на тази мечта е образът на мадам Злата, блестящо пресъздаден от големия комедиен талант на Албена Михова. Пъстротата на спектакъла допълва чудесната игра на Стефания Кочева /Анка/, Александър Григоров като нейния брат чуждопоклонник, честния момък Митьо на Мартин Гяуров, съседчето на Екатерина Георгиева, чирака на Пламен Великов. Възхитително е и преобразяването на Деляна Хаджиянкова, прелъстителя г-н Маргариди на Кирил Ефремов, бащата на Константин Икономов. За динамиката на действието допринася и музиката – сложните стъпки на хората, изиграни перфектно от актьорите, валсовете, че и кубинските ритми. И не на последно място – стиховете на Стефан Вълдобрев. За да се достигне до енигмата на финала – единствено смеейки се, може да приемем смирено миналите си недъзи.
Заради своята актуалност Криворазбраната цивилизация се поставя до наши дни. За първи път се играе в Русе, полсе в Шумен, Търново, Казанлък. Сред най-популярните е телевизионият мюзикъл на Хачо Бояджиев и музиката на Дечо Таралежков. Главните роли са поверени на Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Ружа Делчева, Никола Анастасов, Лора Керанова и Зорка Димитрова. В театър Вазраждане неин режисьор е Владен Александров, а образите превъплъщават Христо Гърбов, Ивет Радулова, Роберт Янакиев, Мариана Жикич. С аплодисменти са изпратени и спектакълите на варненския „Стоян Бъчваров”, търновския „К. Кисимов”, русенския „Сава Огнянов”, старозагорския, пазарджижшкия.
