Luxury Life

Назад

Маркиз дьо Сад – порокът триумфира в стълкновение с добродетелта

Юлия Вълкова, снимки Адриана Янкулова

Тълкувана като скандална, пиесата на Дъг Райт – “Маркиз дьо Сад”, вече има своето ново превъплъщение в Театъра на армията. Постановката на Иван Урумов със сценографията и костюмите на Нина Пашова и музиката на Дони /ариите изпълнява Нети/, отново ще буни духовете. Защото в човешката история се появяват личности, които провокират общоприетите норми в обществото, изпробват границите на морала в отношенията на хората и преобръщат всички представи за това какво означава да бъдеш човешко същество. Един от най-дискутираните и най-скандалните сред тях определено е Маркиз Дьо Сад. През годините мнозина са се опитвали да търсят различни психологически квалификации, с които да го обрисуват, но някак безплътни и кухи остават опитите да бъде обяснен маркиз Дьо Сад. Едно определение обаче присъства във всички исторически, или художествени произведения, посветени на него – Сскандален.

Пиесата „Маркиз дьо Сад” обаче е по-скоро впечатляваща, шокираща и поучителна приказка, проследяваща битката между любовта и страстта, както и между бруталността на цензурата и непредвидимите последствия от изразяването на свободната мисъл.

В нея се разказва за последните години на маркиз дьо Сад (Георги Кадурин) в лудницата “Шерантон”, където отделен от света, пише перверзните си съчинения. Съюзници са му възможно най-нелогичните съмишленици – една девствена перачка и един свещеник – абат Дьо Кулми (Явор Бахаров). Перачката Маделен (Луизабел Николова) не само тайно изнася ръкописите на маркиза, но тя е и е най-ревностният му читател.

Скандалната слава на романите стига до самия Наполеон и той изпраща зловещия д-р Роайе-Колар (Георги Къркеланов). Когато официалната власт в лицето на доктора решава да накаже автора на скандални бестселъри, манастирът се оказва тесен за обитателите си. Лишен от перата и мастилото, маркиз Дьо Сад прекрачва в реалността и мрачните и кървави фантазии, които преди са се изливали върху листа, сега бледнеят пред случилото се. Умира, след като му изтръгват езика, а тържествуващият Роайе-Колар прави печатарски цех в лудницата, за да издава неговите произведения. В общата картина на страст, наивност и бруталност, по изключителен начин се вплитат и персонажите на опечалената съпруга на маркиз дьо Сад – Рене Пелажи (Антоанета Добрева – Нети), архитект мосю Пруи (Тигран Торосян) и мадам Ройе-Колар (Елена Иванова).

Скандалността, насилието, перверзията на маркиз Дьо Сад са били записани в историята още преди двеста години, в предверието на Френската революция. Интересното е, че и днес неговата личност и разбиранията му все още всяват смут и продължават да шокират – както историци, психолози, изкуствоведи, така и обикновените зрители и читатели.

Проф. Ивайло Знеполски пише в предговора на „Жюстин или Неволите на добродетелта” , че маркиз дьо Сад /Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад/ е признат за един от най-интересните автори във френската литература. На него дължим познанията си за образа на либертианството и независимо от това приемаме ли го или не, не можем да отречем бляскавото му описание. Високо образован и талантлив писател, Донасиен-Алфонсо-Франсоа маркиз дьо Сад е бил многократно арестуван, критикуван и отричан. Той е човек ескстремен, който не познава никакви норми и ограничения. Приживе е публикувана незначителна част от творчеството му. Много от ръкописите му са открити едва в началото на ХХ-ти век.

Подобно на модерните автори, маркизът не свежда литературата до разказване на истории, а непрекъснато налага своето виждане за света в безкрайно повтарящи се или вариращи ситуации, в които порокът триумфира в стълкновението му с добродетелта, като твърди, че шокът, който предизвикват книгите му е плод на самата реалност, а не на техния автор.

В обществото, такова, каквото Сад го описва, добродетелта носи само поражения и нещастия, а порокът – успех. На почит е само онова, което носи печалба или наслада. Има пълна хармония между печалбата (социалния принцип) и насладата, която е изцяло природна. XVIII век превръща Природата и Естествения човек в универсални идеологеми. Маркиз дьо Сад ги овладява, но ги ползва за контраманипулация и така ги изпразва от смисъл.

И до днес остава открит въпросът дали творчеството на Сад е вулгаризирана версия на водещите идеи на Просвещението и Революцията или съзнателно подхваща заложеното в тях опростителство, скрити опасности и ги довежда до карикатура, предупреждение за възможните последствия.
Новопосветените в творчеството на маркиз дьо Сад трябва да знаят, че текстовете му съблазняват читателя, нахлуват в подсъзнанието през пролуките на човешките слабости. Следователно, за да интерпретираме Сад, трябва да надмогнем не само текстовете му, но и самите себе си.

Споделете във Facebook