Luxury Life

Назад

Невероятната Йорданка Стефанова в Хроника на едно убийство

Юлия Вълкова, снимки Сатеричен театър

Предновогодишно Сатирата поднесе поредната изненада на зрителите – моноспектакълът „Хроника на едно убиство” от Ерик Емануел Шмит, един от съвременните световни драматурзи.  Проф. Ивайло Христов режисира своята състудентка Дана, както е известна на почитателите си, в камерната зала „Методи Андонов”. За нея това не е първата среща с автора и пак в моноспектакъл – играе и в „Оскар и розовата дама”.

За играта на Стефанова в поредното й превъплъщение може да се изпишат всички суперлативи. Геронинята й Габриел хладнокръвно планира и успешно изпълнява пъкленото си намерение – убива мъжа си.  Това зрителят разбира още с изгасването на светлините в залата. От тук натакък започват да се завръзват възлите на едно изпипано криминално деяние. Идва и развръзката – когато е оправдана и напуска затвора, Габи изпада като в транс – изчезва от реалността, после рязко се връща в нея. Всичко това актрисата постига с невероятни снецични състояния. Шезофреничните й превъплащенията са убедителни до крайност. С тях тя кара зрителят да се хвърля като нея в лабиринтите на любовта, омразата, угризението, съмнението, страха, лудостта. Затова играта й е блестящо изразителна. Пиесата на е лека и лесна, но си заслужава да се види заради авторовото дълбане в душата и ума и таланта му да извлече на павърхността  всичко, което не е чуждо на човешката природа.

Френско-белгийският драматург, режисьор, сценарист и писател на романи и пиеси с моралистичен характер  е сред петнадесетте най-четени автори в света. Наричат го Дидро на ХХI в. Той признава, че театърът го вълнува  повече от литературата. И да е скептичен, че киното може да ги стигне, макар да пише киносценарии по пиесата си „Развратникът“ (с Венсан Перес и Фани Ардан) и книгата си „Г-н Ибрахим и цветята на Корана“ (с Омар Шариф). За него всяка пиеса, която е сътворил, е приключение в изследването на чувствата,  емоциите, взаимоотношенията между хората, дори в многоликите мисли.

Споделете във Facebook