Портрети в колекцията на Красимир Дачев ХIX, XX, XXI век
Надя Розева, снимки Luxury Life
Трета поредна изложба на колекционера изпълва двете зали на галерия “Оборище 5”
Изложбата ще бъде открита на 6.10.20 г. в 18:00 часа и ще продължи до 20.10.20 г. в двете зали на галерията. Настоящата изложба представя много редки портрети от национално значение на едни от най-изявените български художници: Борис Георгиев, Ненко Балкански, Давид Перец, Иван Димитров, Георги Данчов, Иван Мърквичка и др.
Ето какво написа за изложбата изкуствоведът и куратор Бисера Йосифова:
Произведенията попълват празноти в творческата биография на едни от най-значимите, както и на някои неоснователно пренебрегвани български живописци, работили през един дълъг период от средата на ХIХ век до наши дни. Той започва с възхода на следосвобожденската ни художествена история, първите десетилетия на ХХ век, 30-те интелектуално наситени години, минава през неосмиления все още период след Девети септември и опира до съвременността. Портретите в колекцията възкресяват образите на популярни личности или пък хора от интимния кръг на художниците. В последна сметка хронологичният прочит проследява образната галерия от хора, някои общоизвестни, други изгубени във времето, ала всички удостоени с привилегията да останат в художествената история на България.
Няколко портрета, купени от Красимир Дачев преди години, се оказват идейният мотив, който подбужда комплектоването и разрастването на настоящата сбирка. Представителна част от нея е показана в експозицията, а по-цялостно е представена в каталог.
Непогрешимо верният тон на сбирката е предизвестен от един ранен автопортрет от 30-те години на Ненко Балкански, от образа на поета-символист Теодор Траянов, изобразен от Борис Георгиев, от портрета на германския поп, бащата на Васил Стоилов, изрисувал го със синовна любов чрез златен и сребърен молив върху волска кожа, от богообразния автопортрет на Майстора, от лика на Цанко Лавренов, видян по своему от Давид Перец, от образа на Стоян Венев, пресъздаден от Никола Вълчев през 70-те години.
Портретната колекция има значение на три смислови нива – личностите на самите художници, видяни в определен момент от творческото им развитие, личностите на портретуваните персонажи и превръщането им в художествени образи, и накрая колекционерският опит за „групов портрет“ на българската живопис, проследена от предосвобожденски времена /най-ранната творба е на Христо Цокев от 1875 година/, та до днес.
Забележителни са творбите от Димитър Добрович, Георги Данчов, Иван Димитров, Христо Цокев, Иван Мърквичка… Изложбата преоткрива работата на позабравени имена, творци и техните портретни произведения от първите десетилетия на ХХ век, по време на трите балкански войни и след тях.
