Пъстрият свят на Мина Кьолеян
Юлия Вълкова, снимки архив Luxury Life
Мина е на 18 години и учи в столичната гимназия „Мигел де Сервантес“, където получава стипендия за успех. Още от първата ни среща в чайната на емблематичното кино „Влайкова“ ме грабва с усмивка, живи очи и скромност. Поводът е поредната й изложба. Оказва се, че амбициозното момиче професионално се занимава с рисуване от 2016-та. Ученичка е на известния художник Михаил Камберов, доктор Хонорис кауза на изкуството, посланик на Международната академия за съвременно изкуство, Белгия, носител на призовете „Художник №1 в Европа“ и „Златното платно“, смятано за „Оскар“ в изобразителното изкуство. За срещата с него преди време ми разказа баща й – търсеният кардиолог д-р Михаел Кьолеян, който също често застава пред статива. Докато се разхождали из софийските улици, вниманието им привлякло ателието на художника. Заприказвали се и момичето пожелало да му стане ученичка. Самочувствие й дало не само силното жилание да са изразява в цвят и форма, а и първото поощрение – още през 2012-та Мина печели първа награда за илюстрация по произведение на Елин Пелин.
Младата жена току що се връща от поредната репетиция – с огромно желание играе народни танци. Защо ли не мога да се учудя, като ми казва, че обича да реди строфи, но и прозаичният изказ не й е чужд. Дали има време за развлечения сред толкова много поглъщащи занимания? Разбира се – свири на китара, играе тенис, среща се с приятели.
„Доскоро исках да следвам българска филология, но избрах история на изкуството, разкрива Мина. – Ще уча в Рим и се надявам в бъдеще да имам собствена галерия. Запалих се по рисуването покрай баща ми. И двамата харесваме маслената живопис. Докато не започнах уроците при Камберов, често се лутах. Сега вече надграждам. Бях на 14 години, когато направих първата си изложба в неговото ателие. После представих „Цветовете говорят“ – пейзажи с много интересен за мен стил, в който тоновете направо звънтят. Втората изложба,в която с две творби участва и д-р Кьолеян, доскоро бе експонирана в арт пространството на Съюза на архитектите. За картините си мога да кажа няколко неща, извиращи дълбоко от душата ми – създавам един по-цветен свят, пълен с живот, емоции, красота и любов.“
Стилът на Мина се доближава до импресионизма по изказ и техника, но момичето с удоволствие рисува и графики. Родителите й, най-вече баща й, я окуражават и подкрепят, но не й се налагат. Навремето роднините се надяват да тръгне по стъпките на родителите си – майка й е фармацевт, но артистичността надделява. Домът им е пълен с произведения на изкуството, а любимата картина в нейната стая била две ръце с роза. Една вечер тя изчезва – оказва се, че баща й я е подарил. Разочаровала се, но скоро се утешила с мисълта, че и на други хора тя ще дарява радост, топлота, надежда.
„Предпочитам да рисувам пейзажи, с портретите усвоявам техниката, казва Мина. – Грабват ме планината, горите, реките с техните вечно менящи се багри, докато морето изразявам с едно и също чувство.“
След малко повече от година момичето ще стяга куфарите за Италия, но е убедена, че ще се върне в България. За да осъществи втората част от мечтата си – да има собствена галерия. Убедена съм, че ще успее.
