Luxury Life

Назад

Сезонът на премиерите влиза в зенита си, Стефан Цанев с Икар за цялостно творчество

Юлия Вълкова, снимки архив Luxury Life, Божидар Марков, Владимир Томашевич, Тимелко Темелков

Най-голямата ни сцена пак с амбициозен проект

Режисьорът Деян Пройковски поставя прочутия роман на Достоевски „Братя Карамазови“ в първия проект на Асоциацията на балканските национални театри. Епохалният текст ще се възроди на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ в един от най-мащабните проекти на най-голямата ни сцена този сезон. Представлението, чиито репетиции започнаха наскоро, ще има четворна премиера в София и Пловдив – градът – на 3 и 4 април е премиерата в столицата, а 6 и 7 април – в града на тепетата. Впечатляващ е и актьорският каст – Владо Пенев, Деян Донков, Марин Янев, Шосиф Шамли, Ана Пападопулу, Алксандра Василева, Жоржета Николова, Радина Кърджилова. Освен режисьор, Деян Пройковски е и автор на сценичния вариант и преводач на текста. Музиката е на прочутия македонски композитор Горан Трайкоски, сценографията – на Валентин Светозарев, а костюмите – на Елена Иванова.

„Защо „Братя Карамазови“ днес? Това е една от универсалните теми, може би едно от най-великите неща в литературата и голямо предизвикателство за нас в театъра. Смятам, че съвременният човек по някакъв начин живее с проблемите и въпросите на героите на Достоевски. Самите Карамазови, както ще видим и в спектакъла, са като Диоген, който е тръгнал посред бял ден със свещ в ръка да търси човека. Това ще са и нашите Карамазови. В какво се е превърнал днес съвременният човек, в какво вярва и в какво – не, какво е вярата и какво е да си вярващ, големите въпроси за Бог и съществуването на Бог. За да стигне човек до истинските отговори на въпросите, които го касаят, не трябва да преминава физическо разстояние, а да се научи как да пътува вътре в себе си. Защото там ще ги намери. Всъщност това представление ще е едно бурно и вълнуващо пътуване в човешките души и сърца.

Благодаря на Народния театър, че ме покани и ми даде възможност да работя с едни велики актьори и прекрасни хора, с които ще можем заедно да пътуваме в сърцата и душите си. Тук аз намерих своя дом и семейство“, сподели Пройковски в първата си среща с медии днес. – „Знаете ли, разликата между съвършената камбана и останалите е един полутон, който чуват само големите майстори. Точно такава е и разликата между Ангела и Дявола. Важното е само да имаш добър слух. И точно с този полутон се занимава „Братя Карамазови“.

„Това представление не само ще постави въпроса, който самият автор формулира в романа – че не е важно за човека само да живее, а за какво да живее. Ще бъде съвременно важно и интересно, не само защото това е вечният въпрос, а и защото е важно всеки си зададе този въпрос чрез театъра“, каза драматургът на представлението д-р Светлана Панчева.
На въпрос как е добил впечатления и е направил избора на актьори, Деян Пройковски сподели, че познава почти всички, тъй като е завършил театрална режисура в НАТФИЗ в класа на проф. Красимир Спасов.

Христо Бойчев гстува в Сатирата

Първата за годината премиера в Сатирата е постановката на проф. Румен Рачев „Оркестър Титаник“ от Христо Бойчев. Сценографията е дело на Петьо Начев, а костюмите са на Петьо Начев и Катя Хаджийска. Музиката е от Димитър Христов, а мултимедията е изработена от Преслав Севери. Постановката е съвместна продукция с Общинския драматичен театър в Кюстендил, където вече има своята премиера. В пиесата за първи път като щатни актьори на Сатиричния театър се изявяват Силвия Лулчева и Иван Панев. Останалите роли са поверени на Константин Икономов и Кирил Бояджиев от Сатирата и на Николай Брънзалов и Денислава Николова от Кюстендилския театър.
„Десет минути след потъването на „Титаник”, от глъбините на океана, все още е звучала музиката, изпълнявана от корабния оркестър. Звучала е музика, която като че ли във величаво отчаян опит е искала да напомни на ужасените и загиващи пасажери, че човешкият дух е безсмъртен. И ако днес ние хората се заслушаме не с ушите, а с душите си, може би ще чуем музиката на този титаничен оркестър, звучаща от глъбините на десетилетията. И може би ще проумеем, че „благотворителност” означава не да подхвърлиш със самодоволна щедрост някому нещо, а да сътвориш Благо. Да се опиташ да му дадеш надежда, мечти и смисъл да живее“, споделя режисьорът Румен Рачев.  Пиесата нищи съдбата на група скитници, обитаващи малка гара, на която никога никой влак не спира. Но това не ги отказва съвестно да репетират качване и ограбване на влак. И така всекидневно до появата на Хари – маг и пиянде, способен да ги отведе в друга, по-щастлива и красива реалност; свръх-същество, разкрило собствената им душевност и светлината в душите им.

Вкус на мед Битълс на петия етаж на Армията

Още с първата си поява на сцена през 1958 година, „Вкус на мед” предизвиква истинска буря. Замислена като роман от 19-годишната Шийла Дилейни и преработена набързо за сцена, пиесата оказва дълбоко и трайно въздействие върху британската поп култура и вдъхновява артисти от класата на „Битълс”. В този период, в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век – време, запечатано в историята като времето на „сърдитите млади хора”, Шийла Дилейни  е водена и от идеята да съживи театъра и в него да се заговори за неща, които до този момент са нямали място на сцената. И така във „Вкус на мед” за пръв път от сцената се говори честно и открито за живота на средната класа, засягат се теми като междурасова любов, бременна тийнейджърка и се извежда на сцената герой гей. Всичко това шокира, но и възхищава публиката и донася моментално слава на авторката й. И до днес пиесата не спира да се препечатва и да се поставя. А когато през 1980г. я включват в гимназиалната програма, новите поколения млади са готови да се идентифицират с главната героиня Джо.

Сюжетът на пиесата „Вкус на мед” разказва за 18-годишната Джозефин, която живее с майка си, увлечена много повече от новия си любовник – с 10 години по-млад от нея, отколкото от живота на дъщеря си. Водена от порива да изживее романтиката на първата любов, да усети „вкуса на мед”, Джо намира нежност при чернокожия моряк Джими… В сюжета на пиесата не се набляга толкова на материалните нужди, колкото на душевните травми, нанесени на младите от студено-пресметливата действителност. Писана във времената на „сърдитите млади хора”, когато самата авторка е на 19 години, пиесата оставя у зрителите усещането за отмъщението на обществото спрямо младите хора и техния наивен стремеж към щастие и тяхната повишена емоционалност при възприемане на света, противоречаща на благоразумния компромис.

За първи път названието „сърдити млади хора” е употребено по повод пиесата на Джон Осбърн „Обърни се с гняв назад”. Като любопитен факт можем да отбележим, че това е пиесата, с която режисьорът Красимир Спасов като младеж яростно и категорично заявява себе в самото начало на своята театрална кариера. И до днес, когато отново светът е запалил фитила на социалния протест и търси път за преодоляване на един нов вид самота и отчуждение, режисьорът Красимир Спасов се вдъхновява от гневния протест срещу съсловните прегради, лицемерието и несправедливостта.

Повече от 60 години след написването, „ВКУС НА МЕД” звучи по-актуално от всякога.
В постановката на режисьора Красимир Спасов играят Стефка Янорова, Гергана Плетньова, Стойко Пеев, Владислав Виолинов и Владимир Мтеев /гост/.

„Всичко е любов – това е за нас „Вкус на мед”. Това е и любовта от пръв поглед, но и трудния път на любовта към ближния, това е възможността, но и способността да се научиш да обичаш. Посвещавам този мой спектакъл на състудентите ми от актьорския клас  Цеца Манева, Илка Зафирова, Жоро Георгиев, Добри Добрев и Радослав Стоилов – те първи в българския театър изиграха „Вкус на мед” на голямата сцена на ВИТИЗ през 1966 година!”, споделя режисьорът Красимир Спасов.

Импровизиран мюзикъл на камерната сцена на Сълзата

Вълнуващ спонтанен свят в бродуейски стил с въздействащи персонажи и силни чувства, които преминават в песни. В това ни потапя най-новият импровизиран спектакъл – неповторимият мюзикъл с различен сюжет и песни във всяко представление „До-Ре-Ми-Ши-Зи“.
Дългоочакваната за театралните фенове премиера на камерната сцена на театър „Сълза и смях“ е дело на трупата „ШиЗи Импро Театър“, които единствени у нас практикуват т.нар лонгформ импровизация по метода на създателите ѝ от Чикаго, САЩ– цялостно спонтанно представление по заглавие, предложено от зрителите. От 2015 г. поставят музикалната импровизация като неотменна част от техните спектакли. Организират и традиционния вече Международен импро фестивал, което прави страната ни разпознаваема на световната карта на тази позитивна артистична форма.

Сега актьорите от трупата дръзват да посегнат към най-сложния театрален жанр – мюзикъл с изцяло импровизиран сюжет, музика и хореография. По заглавие, зададено на място от публиката трупата започва с откриващ енергичен музикален номер. От него черпи вдъхновение и създава плетеница от сюжетни линии, които през много смях и дълбочина на преживяванията на героите повеждат зрителите. Всичко това без предварителни уговорки, напълно непринудено – тук и сега. За да бъде внушението истински силно и неподправено изпълнителите са облечени в костюми, създадени от два пъти номинираната за наградата „Аскеер“ Петя Боюкова.

„За направата на подобен спектакъл се изисква огромно количество подготовка и работа в екип. Основата, на която стъпваме е шест години съвместно импровизиране“, обяснява Златин Цветков, основател на „ШиЗи Импро Театър“. Завършил е и курс по музикална импровизация в Лондон с преподаватели носителите на награда Olivier актьори от спонтанния мюзикъл The Showstoppers. Той допълва, че е изключително важно да се работи за вниманието на всички към цялостността на произведението, да се разширява постоянно музикалната култура, а заедността и координацията са базовите умения, без които един такъв спектакъл не би бил възможен.

Култовото представление „Една крачка напред“ гледаме на сцена „Ъндърграунд“

Култовият спектакъл „Една крачка напред“ по едноименната пиеса на драматурга Стефан Стоянов отново влезе в арт афиша. След като преди няколко сезона направи фурор на сцената на Учебния театър в НАТФИЗ, а после се приюти на адрес „Шипка“ 34. Най-новите срещи са в театър „Сълза и смях“, сцена „Ъндърграунд“. Режисьор на спектакъла е Камен Коев. Заедно с Красен Ханджиев и Здравко Здравков, той е и сред актьорите в постановката. Тримата са завършили театралния колеж „Любен Гройс“ в класовете на проф. Надежда Сейкова и проф. Цветана Манева

Авторът на пиесата „Една крачка напред“ Стефан Стоянов я определя като „самоубийствена комедия“. Публиката и някои театрални наблюдатели пък я сочат като образец за качествена българска комедия – каквото липсва в последните поне десет години. Сред реквизита има клозет, но в представлението няма и помен от клозетен хумор, нито преекспонирана дебелащина, по която залитат някои автори в опита си да направят име като драматурзи.
„Една крачка напред“ измерва всичко от днешната българска действителност, без да затъва в нея. Вместо кахърна история за неуспял писател и влюбен кандидат-самоубиец, затиснати от голямата нужда, постановката вади от депресията с ударна доза смях. Разказва с лекота усилията на българското битие. Диалозите са нанизани като бисерна огърлица, хуморът е брилянтен, играта на думи – майсторска и разчетена в точното време, самоиронията – завидна.

Ясни са номинациите за Икар 2018

В литературен клуб Перото шефът на артистите Христо Мутафчиев обяви журите и номинациите за 13-те престижни театрални награди Икар 2018. Селекцията е дело на комисия, в иято състав влизат проф. Снежина Танковска (режисьор и педагог), проф. д.изк. Ромео Попилиев (театровед), Деница Езекиева (театровед), Недялко Делчев (режисьор и педагог), Стефания Колева (актриса), Елица Георгиева (сценограф) и Калин Николов (композитор). Десетки са имената, попаднали в категориите за дебют, водеща и поддържаща мъжка и женска роля, режисура, сценография, авторска музика, майсторско-техническо осъществяване. Номинации има и за куклено изкуство, критически текст, драматургичен текст, вариететно изкуство, цирково изкуство, съвременна българска музика, съвременен танц и пърформанс, дублаж. , както. Заветната статуетка за изключителен принос в българския театър отива при Стефан Цанев, за Чест и достойнство – при актьора Михаил Мутафов, а проф. Елена Баева ще се окичи с наградата за педагогическа дейност.

Споделете във Facebook