Luxury Life

Назад

Силен старт на театралния сезон

Юлия Вълкова

„Биез задръжки“ в Сатирата показва лъжата като форма на вдъхновение

Пиесата на испанския драматург Жорди Галсеран, прекрасно поставена от Антон Угринов показва различните лица на лъжата. Режисьорът признава, че тя би могла да бъде форма на изкуство, но и инструмент за манипулация и подчинение или пък благородна, за да съхрани чувствата на другия, а не рядко лъжата е и начин на живот. „Тази тема  винаги ме е вълнувала, както в театъра, така и в битието ни“, казва Угринов. За да покаже разноликите лица на лъжата, той събира чудесен състав. В центъра е чудесната игра на Александър Кадиев, подпомогнат в усилията си да пресъздаде идеята на автор и постановчик от Стела Ганчева, Рада Кайрякова, Борислав Захариев и  Стефан Попов.

В “Без задръжки” Жорди Галсеран остава верен на себе си, обявявайки, че няма нищо по-забавно от това да гледаме как другите страдат. „Нашето представление, занимаващо се с голямата тема за лъжата и измамата в живота на съвременния човек, е комбинация от законите на комедията и естетиката на криминалния жанр film noir, казва Угринов. – „А иначе най-просто казано става въпрос за един политик, когото събитията така притискат в ъгъла, че той решава да насочи пистолет към главата си и да натисне спусъка. Тогава обаче внезапно на вратата се позвънява тя влиза.“ Коя е тя ли? Ами лъжата.

„Вечерята“ хвърля камък в блатото на псевдо моралистите

Дали сме цивилизовани хора със светли идеалистични религиозни принципи, водени от хуманни и естетически принципи? Хора, готови яростно да критикуват негодниците, потъпкващи морала? Тези въпроси нищи спектакълът „Вечерята“ по Херман Кох, поставен в театър София от Плмен Марков. Темата за доброто и лошото, полагане основите на модерна общовалидна етика, за ред в личния мир великолепно пресъздават Дария Симеонова, Ивайло Герасков, Лилия Маравиля, Михаил Милчев, Пламен Манасиев, Бистра Иджома Окереке и няколко талантливи студенти от НАТФИЗ.

„Без излишна политкоректност Кох задава тревожни въпроси за себе си, на нас, скрити зад маските, които са се прилепили така плътно за лицата ни, че сме си създали илюзията, че това е истинското ни лице, казва Пламен Марков. – Само защото сме свикнали да мислим, че ние сме точно това, което си повтаряме, че сме, безпаметно самовлюбени, дълбоко вярващи в своята свръхморална изключителност. Нека се погледнем през етико-моралния рентген на драматурга и да нека видим.“

Безсмъртният скандал Маркиз Дьо Сад

Във времето се появяват личности, които провокират общоприетите норми в обществото, границите на морала в отношенията на хората и преобръщат всички представи за това какво означава да бъдеш човешко същество. Един от най-дискутираните и най-скандалните сред тях е Маркиз Дьо Сад. Едно определение присъства във всички исторически и художествени произведения, посветени на него – скандален.

Пиесата „Маркиз Дьо Сад” на Дъг Райт, поставена в театър „Българска армия“ от Иван Урумов, също би могла да бъде наречена от някои скандална, но тя е по-скоро впечатляваща, шокираща и поучителна приказка, проследяваща битката между любовта и страстта, както и между бруталността на цензурата и непредвидимите последствия от изразяването на свободната мисъл.

В нея се разказва за последните години на маркиз Дьо Сад (Георги Кадурин) в лудницата “Шерантон”, където отделен от света, пише перверзните си съчинения. Съюзници са му възможно най-нелогичните съмишленици – една девствена перачка и един свещеник – Абат Дьо Кулмие (Явор Бахаров). Перачката Мадлен (Луизабел Николова, зловещият д-р Роайе-Колар (Георги Къркеланов), опечалената съпруга на маркиз Дьо Сад – Рене Пелажи (Антоанета Добрева – Нети), архитект Мосю Пруи (Тигран Торосян) и Мадам Ройе-Колар (Луизабел Николова) се вплитат по впечатляващ начин в общата картина на страст, наивност и бруталност.

Споделете във Facebook