Страх от жени и куп фобии обуславят тъжните приказки на Андерсен
Източник kulturologia.ru
От 156 приказки на Ханс Кристиан Андерсен, 56 завършват със смъртта на главния герой, в повечето от тях авторът кара милите и беззащитни персонажи да преминават през ужасни изпитания. Добрите герои на писателя често се провалят и краят е ужасно тъжен. Психолозите обясняват това с невротичната му личност, който през целия си живот е самотен и страдал от много фобии.
Психолози твърдят, че Андерсен бил невротичен и страдал от различни фобии. Това отчасти се дължи на тежка наследственост – дядо му е психично болен, майка му пие много и почива от делириум тременс. Биографите го характеризират като депресиран, неуравновесен, неспокоен и раздразнителен човек, освен това хипохондрик – непрекъснато се страхува да не се разболее и необосновано си открива симптоми на различни заболявания.
Сред фобиите му е и страхът да не бъде погребан жив и по време на болестта си винаги оставял бележка на масата до леглото, за да му напомня, че всъщност не е мъртъв, дори и да изглежда така. Писателят се ужасява да не бъде изгорен или пък отровен. С времето свата невероятно подозрителен. Веднъж почитатели му подаряват кутия бонбони, но той не ги отваря от страх да не го отровят. Но това не му пречи да почерпи с тях децата на съседите. След като се уверява, че са оцелели на следващата сутрин, изяжда останалите.
Като дете Андерсен често си играе с кукли, става мекушав и нерешителен. По-късно сам признава двойствеността на своята природа и липсата на мъжка твърдост на ума. В училище момчетата го подиграват, че говори само за себе си.
Любовните истории в живота му са толкова тъжни, колкото и в приказките. Писателят се влюбва в дъщерята на своя покровител, но бива отблъснат – причината е, че тя е омъжена за негов почитател – адвокат. Любовта му към известната шведска певица и актриса Джени Линд също не е взаимна. Той й посвещава стихове и приказки („Славеят“, „Снежната кралица“), но тя остава безразлична.
Андерсен остава ерген и според биографите умира девствен. Един от тях пише: „Нуждата му от жени беше голяма, но страхът от тях – още по-силен“. Ето защо, според психолозите, в своите приказки той постоянно измъчва жени: удавя ги, след това ги оставя на студа, или пък ги изгаря в камината. Затова е наречен тъжен разказвач, бягащ от любов.
Андерсен умира съвсем сам след дълго боледуване. Малко преди смъртта си каза: „Платих страхотна, прекомерна цена за моите приказки. Заради тях се отказах от лично щастие и пропуснах времето, когато въображението трябваше да отстъпи място на реалността. “
