Luxury Life

Назад

Съседски сцени с интересни премиери

Юлия Вълкова, снимки архив Luxury Life

“Съгласие” от Нина Рейн за първи път у нас

“Един свят на успели, но страшно объркани хора… Човеци, загубили основните си ориентири. Хора, разяждани от съмнения. Обзети от гняв. Тревожни и напрегнати. Впрегнати в някаква центробежна въртележка… Нина Рейн, автор на „Съгласие“, строи с любов един плашещ свят”, казва режисьорът Недялко Делчев. И разкрива, че героите й  са умни циници от средната класа. Интелигентни млади хора с успешна кариера. Част от лондонския елит, от върха на социалната пирамида. И все пак, и въпреки всичко, светът им – уж сит, мирен и богат – е все така пуст и неустроен. И нещо много важно липсва в този най-добър от всички възможни светове – смисълът, целта, посоката. Липсва любовта, близостта, единението с другия.

“Ключовата дума в пиесата „Съгласие“ е състрадание. Способни ли сме да го изпитаме? Вярваме ли, че чуждата болка трябва да е и наша? В състояние ли сме да надмогнем егоизма и себедостатъчността си и да съградим една по-справедлива човешка общност? Стени или мостове има в умовете ни?” – на тези въпроси се опитва да отговори постановчикът, поставяйки задачата и пред зрителите.

Нина Рейн е английски драматург и режисьор с много успешни пиеси и постановки зад гърба си. „Съгласие“ е поставена за първи път в Лондон през 2017 г. и веднага се превръща в хит. Това е първата пиеса на авторката с премиера в България. Това се случи в театър „София“.

Пиесата засяга наболели проблеми на съвременното общество и героите в нея са млади хора, които търсят и/или градят любов и семейство наред с амбициите си в кариерен план. В ролите зрителите ще видят най-новите попълнения в трупата на Театър „София“ – Ирина Митева, Неда Спасова и Мартин Димитров. Останалите в екипа са Мартин Гяуров, Росен Белов, Силвия Петкова, Невена Калудова. По-голямата част от тях са адвокати и се борят за правото и справедливостта.

Американа поставя родна гротеска в “Сфумато”

СЪЩИЯТ ДЕН

от Стефан Иванов

режисьор Естефания Фадул, сценография, костюми и музикална среда Цвета Дойчева
с Августина-Калина Петкова и Надя Керанова
фотограф Яна Лозева, плакат Атанас Гиев

„Същият ден“ е черна гротеска за абсурда и повтарящите се исторически грешки, в които са замесени клоуни, едновременно невинни и виновни. Те са част от силата, която желае добро, но често създава зло. Пиесата е страшна и смешна приказка без край за всекидневното усилие да бъдеш човек в нечовешки условия. Действието се развива 30 години след 1989.  Героите са дядо и внук, пътуващи по вече построения плавателен канал, който свързва София с Черно море. Те снабдяват отново живите 86 български лагера и разказват за раждането на новия режим, за тайните му и явни проявления. Историята им прелива в скандал между онези, които са отговорни за това повторение. Публиката се превръща в свидетел на травма и рана, която се е отворила на различни места по света през миналия и настоящия век.

Естефания Фадул казва за „Същият ден“:

„Днес ксенофобията и омразата надделяват над състраданието и съчувствието. Отговорността, която носим е по-голяма от всякога. Нужно е да не спираме да разказваме и припомняме колективната ни история. Да се съмняваме и да помним. Паметта е любов.

Историите, които разказват двамата главни герои, са тяхното неспиращо мъчение и тяхното вероятно изкупление. Те също така са и дълбоко заровената вина, която ги принуждава ден след ден да се сблъскват с истината за съучастието им в една система на насилие. За мен беше важно да съпоставя тези сложни теми с ежедневните взаимоотношения между двама души. В същността си това е семейната история на хора, които правят своите трудни избори в сложна ситуация. Не би трябвало да ги съдим, а да ги изслушаме. Чрез различни форми на разказване, те успяват да покажат пластовете на вината, скръбта и срама. Трагедията на ситуацията им е, че цикълът започва отново и отново всеки ден.“

Пиесата е най-новият текст на поета и драматург Стефан Иванов. Той пише първата й версия като част от общ проект с участието на италиански, палестински, гръцки и сирийски драматурзи, който беше представен в Рим и Солун. Окончателният вариант е и третият етап от обмен, чийто главен инициатор е LaGuardia Performing Arts Center в Ню Йорк. Интересно е, че програмата позволява именно драматургът да избере режисьорите, с които би искал да работи. През 2017 г. режисьорката Хандан Озбилгин от Ню Йорк провежда уъркшоп в ТР „Сфумато“ с участието на актрисите Елена Димитрова и Лилия Гелева.  Същата година пиесата е поставена в LPAC от режисьора Джон Майкъл ДиРеста. Третият режисьор, който работи по текста, е Естефания Фадул. Тази версия е част от репертоара на ТР „Сфумато“ и в нея участват актрисите Августина-Калина Петкова и Надя Керанова, а сценограф на представлението е Цвета Дойчева.

Естефания Фадул e родена в Колумбия, но израства в Ню Хампшир. В момента живее в Ню Йорк, където работи като режисьор и продуцент.

Споделете във Facebook