Трима свалячи канят на кафе с претенция
Лара Златарева, снимки театър Българска армия
На 21 януари театър „Българска армия“ отваря врати за своята първа премиера за 2020 година – “Кафе с претенция” от Георги Марков. Това не е първоначалното заглавие, дадено от автора. За пръв път комедията е отпечатана през 1965 година в издание на Комитета за култура като „Ние котараците” и е първата постановка на пиесата в театър „Трудов фронт” с актьора Юрий Яковлев. За съжаление същата година театърът затваря и до представление така и не се стига. През 1966 година в сп. „Театрална библиотека” пиесата на Георги Марков е публикувана вече със заглавието „Кафе с претенция”.
Интересно е, че дори тази безобидна комедия, обрисуваща една провалена свалка на трима типични представители на градската бохема от периода на 60-те години в София, предизвиква много коментари и противоречиви оценки. Някои съвременници на епохата виждат себе си в образите на героите, за които емблематичните по онова време заведения – кафето на „Кристал”, „Прага”, „Астория” … са не само места за срещи, а и сцена за лична изява пред дамите от градския елит. Други се припознават в обсъжданите от тях персонажи…
В крайна сметка немалка част от критикарите гръмко протестират срещу публикуването на пиесата. Въпреки това в следващите години „Кафе с претенция” се играе в Габрово и в Хасковския театър, където режисьор е Еди Шварц, а ролите се изпълняват от Васил Михайлов, Стефан Германов и Георги Енчев.
Комичният сюжет на „Кафе с претенция” ни пренася в София през 1966г. в апартамента на Милчо (Юлиан Вергов) – 43-годишен началник на рекламно бюро. Намираме го там заедно с авера му – 43-годишния Милко (Иван Радоев). Тече трескава подготовка в очакване на две дами, заговорени случайно през деня, на кафе по „Раковска” … Напътствията на доста по-опитния в свалките Милчо почти вдъхват кураж на Милко, който, макар и архитект, е довел кариерата си до заветната длъжност завеждащ техническата документация на службата, а по отношение на жените е крайно неопитен. В кулминацията на подготовката в апартамента пристига, неканен и третият им приятел – 43-годишният Минко (Моню Монев), научен сътрудник по старобългарски. Неговото съкровено желание е да избяга от семейния уют, в чиито окови скоро е попаднал, и да пийне с приятелите. Тази вечер и нейната неочаквана развръзка пораждат куп нелепи и смешни ситуации.
Една, на пръв поглед, непретенциозна среща, напомпана с много претенция. Режисьор на спектакъла е Иван Урумов, художник Нина Пашова, а музиката написа Добрин Векилов-Дони.
