Уловените мигове на Стефан Марков – топли и сгряващи душата
Лия Добромирова, снимки архив
Тези дни художникът с международно признание Стефан Марков щеше да навърши 83 години. В негова чест съпругата му Евелина Стефанова подреди изложба от 40 литографии в столичната галерия Графикарт, която може да видите до 5 януари и дотогава да изберете някоя от изящните творби, които ще сгреят коледните празници. Експозицията отразява творческия и житейски път на художника – незабравимо пътешествие в живота му, изпълнен с любов, пътешествия и много изкуство.
“Изложбата е графична, каквато е и целта на галериста – да представя само графични творби, споделя Ева Стефанова. – А Уловените мигове са едни от най-красивите в обширното му творчество, това са най-хубавите и поетични мигове, отразени в представените литографии. Много голяма част от тях са с награди от Биеналето във Варна, Маастрихт, Египет.”
А от Графикарт напомнят, че „животът е низ от мигове, които остават следа не само в човека, който ги е преживял, но преди всичко в другите, които продължават да живеят”. Графиките напомнят, че красивите житейските мигове изпълват душата и сгряват душата, дойдат ли старините. „ Някои хора са дарени от Бога да изразяват тези мигове чрез изкуството. Така Стефан Марков успява да остави неговите уловени мигове върху листа”. Характерно за творчеството на художника е дръзкият му изказ, пъстротата и вечно търсещата му душа на изследовател. Графиките му отразяват любовта, а и носталгията към вълните, морското дъно, лодките, пясъка, далечните острови, птиците, жената и изживяните с тях мигове.
Сред ценителите на творчеството му е и Албена Спасова, преподавател в Националната художествена академия , работила заедно със Стефан Марков в продължение на повече от десет години. Тя споделя :
“Специфична е темата, специфична е чувствителността на Стефан Марков. Специфично е това, че той има собствен език. Работите му, включени в изложбата са от 80-те и 90-те години, но всички звучат съизмеримо и модерно. В тях той е по-освободен и по-интересен от мнозина съвременни автори. Това е и предимството на големия талант – универсален, за който времето и пространството са без значение. „
Любопитна част от богатия житейски път на Стефан Марков и дългогодишната му работа за списание Лик, превърнала се в онези горини за нас в прозорец към световната култура. За стойността на многостранното му и многобройно творчество говорят и поканите за участия в международните графични форуми и наградите от международни конкурси в Испания, Египет, Нидерландия, бивша Югославия и др. Творбите на Стефан са високохудожествени, прецизни, изпълнени с изкусна техника, а рисунъкът – съвършен. Затова са истинска колекционерска находка. Сред тях са и неговите илюстрации, акварели, колажи и изкусни литографии.
Цветовете в картините на Стефан са пъстри и напомнят за едно вечно лято в човешката душа. Телата са топли и голи, а морското дъно се появява в причудливи форми и загатва спомен за един отминал живот на пътешественик. Публиката вижда неговия безграничен талант в илюстрирането на ясни фигури, чиято форма внезапно започва да се размива, за да достигне до абстракция. Както и в душата на артиста формата изчезва, за да дойде на нейно място необятното влияние на въображението.
Преди време Ружа Маринска сподели, че Стефан Марков съумява да развие и докаже дарбата си на роден художник, без да направи компромис с официозните, макар и престижни модели. Тази специфична негова светлина се рзпръсква и върху избраните творби в Гафикарт. Те стоплят с жизнени багри, пластичност, с абстракциите, запазващи топлината на реалността. Картините му са метафори за поколения художници на XX век. Творчеството на Стефан остава образец в ценностната скала и на бъдещите поколения. Затова на негово име има учредена награда – плакет за млад график – „Стефан Марков“, която се връчва от Съюза на българските художници на ежегодната изложба „Малки графични форми“.
За Стефан Марков:
Стефан Марков (1940 г. – 2000 г.) е роден в гр. Бургас. Завършва Художествената академия със специалност “Графика” през 1967 г. при Евтим Томов, а в ранните му младежки години негов учител е известният бургаски художник Петко Задгорски. Първата си награда от национална изложба печели една година след завършването на художествената академия през 1972 г., а след това получава още много авторитетни награди – както български така и международни.
През 1986 г. получава голямата награда на Съюза на българските художници “Борис Ангелушев”, сребърни плакети от Международното биенале на графиката във Варна (1991 и 1997 г.), почетни дипломи от Международния конкурс “Ел Ферол” в Испания (1989 и 1991 г.), призът на журито от Графичното биенале в Маастрихт-Холандия (1993 г.) и специалната жури-награда от Международното триенале на графиката в Кайро (1997 г.). Правил е множество самостоятелни изложби – “Хитсучи” в Нигата, Япония; “Норд-Ест” в Париж и Овер-сюр-Оаз, Франция; софийската “Ирида”, „Стубел“. Произведенията му са показвани още в Русия, Германия, Австрия, САЩ, Финландия, Швейцария, Португалия.
Работи като художник в списание „Лик“ от създаването му през 1965 г. до закриването му през 1992. Известен е и със своите великолепни илюстрации на “Кентърберийски разкази” и “Записки по българските въстания”, както и с илюстрирането на книгите на бургаския писател Петър Бобев.
