Luxury Life

Назад

Чудовища, пияници и крадци в премиерните афиши

текст Юлия Вълкова, снимки Божидар Марков, Гергана Дамянова, Симон Варсано, Павел Червенков

След като бе изумителен в ролята на Квазимодо, Калин Врачански се превъплъщава в Чудовището, създадено от Франкенщайн. Дарин Ангелов, Деян Донков, Иван Бърнев, Владимир Карамазов, Теодора Духовникова, Ана Пападопулу, Радина Кърджилова, Луиза Григорова, ще вълнуват публиката в известни пиеси на класици. Бойка Велкова с първи режисьорски дебют.

Чудаци шетат в Народния

Дарин Ангелов, Параскева Джукелова, Марин Янев, Добринка Станкова са сред звездите в спектакъла „Чаровно лято с неизбежните му там неприятности” /“Чудаци“/, режисиран от Красимир Спасов. За 17-и път Народният театър е дом за творба на един от най-прочутите световни драматурзи – Максим Горки. С пиесата най-голямата ни сцена открива 116-ия сезон в историята си. Това е 17-ата творба на Горки, която се поставя тук. За първи път тя се играе през 1980 година в постановката на Димитрина Гюрова, а в ролите са Йосиф Сърчаджиев, Ванча Дойчева, Васил Стойчев, Таня Масалитинова, Георги Георгиев-Гец, като представлението се върти 38 пъти в продължение на три сезона.

„Чудаци” е осмата поред пиеса на Горки и е сред най-малко познатите и рядко поставяните. След успеха на „Еснафи” (1901 г.) и „На дъното” (1902 г.), играна в Московския художествен театър, той дълго остава омагьосан от театъра и невероятната възможност чрез сцената и актьорите да изкаже мислите си, да изрази протестите си, да види живи своите герои. „Човекът в пиесата трябва да се изобрази така, че смисълът на всяка негова фраза и действие да е съвършен и ясен, за да можеш да го презираш, да го ненавиждаш и да го обичаш като жив“, казва драматургът.

Привлечен към театъра от А. П. Чехов, в ранната си драматургия Горки върви по следите на своя литературен кумир, като се отказва от сложната интрига,  необичайните ситуации, ефектните стълкновения, а конфликтите зреят в ежедневното течение на живота. Истинският и значимият проблем винаги са изразени във вътрешното движение на пиесата. Горки я определя не като комедия или трагедия, а като сцени, събитията в които се развиват, без да бързат и без резки преходи и драматични сблъсъци. Затова и центърът на действието не е постоянен, а непрестанно се премества и акцентът е сложен върху стълкновението на идеи и позиции, на възгледи за ролята на човека, за живота и смъртта, за живота и изкуството, за любовта и липсата на любов. В „Чудаци” Горки поставя проблема за изменчивата природа на чувствата в непрестанно променящите се емоционални и житейски ситуации, в които човек  попада.

През едно топло лято край вила сред борова горичка се е събрала компания от чудаци – талантлив писател, мрачен доктор, бивш полицай, чаровно младо момиче, скептична и вярна съпруга, предизвикателна красавица, мила и страдаща майка, ироничен баща и един умиращ младеж. Всички те се оказват забъркани както в неизбежните за всички сложни взаимоотношения неприятности, така и в още по-сложни и неизяснени любови и омрази. В представлението без остатък се раздава Дарин Ангелов. Много силна роля прави и доайенът Марин Янев. Младоците също не остават по-назад – играят като за последно.

Премиерата на „Чудаци“ е само един от акцентите през новия сезон. Директорът на Народния театър Мариус Донкин разкри, че те ще са 6. На Сцена на IV етаж ще е  режисьорският дебют на Бойка Велкова – „Цветът на дълбоките води”. Следва „Калигула” на Албер Камю на голяма сцена, в която ще видим Деян Донков, Александра Василева, Валентин Ганев. Пак там ще се постави „Танцът Делхи” от Иван Вирипаев, в която ще играят Владимир Карамазов и завърналата се от майчинство Радина Кърджилова. Между 6 и 21 януари 2018 г. представлението ще се завърти 8 пъти в театъра в Тулуза, където режисьорът Галин Стоев поема поста на директор. Бина Харалампиева пък ще постави „Лисичета” от Лилиан Хелман на камерна сцена – в пиесата ще се изявят Теодора Духовникова, Ана Пападопулу, Иван Юруков, Дарин Ангелов. Броени дни преди Коледа на Сцена на IV етаж ще е премиерата на спектакъл по „Жени с минало” и „Виновният” от Димитър Димов, поставена от Юрий Дачев.

Малко повече от година след като слезе от сцената, за да ръководи като директор Народния театър, Мариус Донкин се завръща с две представления през ноември – хитовите „Крадецът на праскови” /29 ноември/ и моноспектакъла „Г-н Ибрахим и цветята на Корана” на 24 ноември. Иван Пантелеев пък стартира репетиции началото на 2018 година с „Дачници” по Горки на голяма сцена с предвидена премиера през март.

Сатирата залага на Дарио Фо : Политиката е лицемерие, водещо до негодувание

На Веселото гробище всички обичат да се забавляват за сметка на Еней /Йорданка Стефанова/, единствената жена – гробар в света. Ето и сега са я излъгали, че гробището ще се мести заради финансови далавери, а труповете ще се транспортират за по-бързо с “трупопровод”. Еней обаче не е просто впиянчена балама, на която останалите гробари са внушили, че е медиум, и шегичката за бъдещето на гробището далеч не е просто смехотворна. Еней се оказва въвлечена във вихъра на спекулации, изнудвания и корупция, показвайки за всеобща изненада, че е апетитна жена, съобразителен касоразбивач, че може да управлява манастир и да спаси лудница… „Кради по-малко!“ от Дарио Фо е сценична версия и постановка на Ивайло Христов. В нея участват Йорданка Стефанова, Стефан Додуров, Константин Икономов, Добрина Гецова, Пламен Сираков.

Първата премиера на комедията е в театър „Одеон” в Милано на 4 септември 1964 под режисурата на Дарио Фо, а съпругата му Франка Раме изпълнява ролята на Еней. У нас пиесата се появява 6 години по-късно отново в Сатирата под режисурата  на Гриша Островски, а ролята на Еней е поверена на Невена Коканова и Мариана Аламанчева. В тогавашното разпределение участват Климент Денчев, Никола Анастасов, Светослав Пеев.

Изключителен актьор, известен режисьор, един от най-популярните италиански драматурзи на ХХ век – Дарио Фо отдавна привлича вниманието на критиците и поклонниците на театъра. Способността му да въздейства върху аудиторията е трудно сравнима. Нобеловата му награда за литература, присъдена през 1997 разделя общественото мнение в Италия – от буря от възторг до  вълна от негодувание. И независимо че Дарио Фо не е член на италианската комунистическа партия, една фраза на съпругата му Франка Раме, по повод отличието, е тиражирана масово както сред левите, така и сред десните медии: „Има Бог и той е комунист!”.
Като творец Дарио Фо избира непрекъснатата борба. Неговата независима смела гражданска позиция, острите пиеси – фарсове, откровената критика към обществената система, управляващите и отделни лица, добрали се до властта, неизбежно му печелят врагове. Тормозен от медиите, арестуван, пребиван на улицата, преживял отвличане на съпругата си, той преминава през 47 съдебни процеса, както и забрана да посещава САЩ.

Където е властта, там е политиката, казва Дарио Фо. И я сравнява с лицемерието, което води до  негодувание, а то пък – към недоволство. После се ражда болката, страданието, трагедията, преливащи в самота. А какво е тя освен изкуство, а то за драматурга е симвал на протеста, свободата, живота. Те пък характеризират твореца. Където е творецът, там, за съжаление, е властта – така заключва омагьосания кръг Дарио Фо.

Театър „София“ възкресява мита за Франкенщайн. Злото ни ръководи

През 2011г. пиесата „Франкенщайн“ е поставена за пръв път в Кралския театър в Лондон. Спектакълът е много повече от един съвременен прочит на познатата история за великия учен, който създава Чудовището. Той е притча за човека и самоунищожението му, в основата на което стои страхът. Страхът да си различен, да  обичаш и да загубиш себе си. Една от главните теми в пиесата е за мястото на различните, които живеят сред нас, а и в самите нас. Пиесата на  Ник Диър по романа на Мери Шели е режисирана от Стайко Мурджев, който избира в нея да играят Дария Симеонова, Калин Врачански, Мартин Гяуров, Петя Силянова, Пламен Манасиев, Росен Белов, Симона Халачева, Юлиян Рачков.

Този „Франкенщайн“ не е зловеща, фантастична история за сътворяването на зли чудовища, дело на луд гений, не е романтична или наивистична новела, караща те да се подсмихнеш на измислиците за странни хора, неясни чудеса и далечни светове. Става дума за модерна философска приказка, постмодерна притча, съвременен мит, за история за малформациите и ненормалността в човешката душа и тяло, когато бъде прогонена любовта. Според режисьора тази пиеса е епичен разказ за страха, ужаса и бягството от необратимия водовъртеж на любовта, която те всмуква, раздробява костите ти, опостушава сърцето, смила мозъка.
„Отдавна имам идея да поставя „Франкенщайн“, но ми трябваше време да я обмисля, да размишлявам, казва Стайко Мурджев. –  С нея изследвам сянката вътре в нас, стаеното зло – ние сме свикнали с него, то ни ръководи. Давам на пиесата и личен социално-политически привкус – съществуват ли в Европа онези стари устои? Питам дали приемаме различния човек. Преследвам не толкова сюжетната, фабулната и фантастичната линия, а психоанализата и алхимичната идея. Изследвам  злото в личен, социален и политически план.“
Завесета не се вдига преди представлението. На сцената е ндвиснал мрачен, остър връх, който буди страх и почитание. Идеята за минималистичния, но твърде реалистичен декор е на Марина Райчинова, която по ефектен, но театрален начин представя Алпите, където се развива действието в романа. Стръмната конструкция подсказва, че в пиесата то се случва на ръба, долу и горе, а често и едновременно. Декорът е  величествен и с мощно присъствие, внушаващо опасност, на чийто фон се разиграват събитията. Доминира пространството, а не костюмите, впрочем по чудесна идея отново на Марина. Следва  впечатляващ психологически танц, пресъздаващ раждането на чудовището. От самото начало на представлението до края му хореографията и пластиката на Станислав Генадиев и  Виолета Витанова  заслужават адмирации.

Богато полята с алкохол тъжна история в театър „Зад канала“

Един пиян мъж се скита безцелно. В нощта и в живота си. Съдбата му изпраща млада, опиянена жена. Истината е във виното! Когато главите са замаяни, езиците се развързват. Думите стават истински и в тях се провижда Божието слово. С напредването на нощта и покачването на градуса се появяват нови пророци. В нормалния живот те са банкери, мениджъри, модели, проститутки, знаменитости. Техните успехи ги карат да празнуват заедно. Техните поражения предизвикват изумителни изповеди. Всички са един хор, чиято божествена песен въплъщава свободата. Докато трае ефектът на духовното опиянение и докато Исус Христос се разкрие на всички изгубени в нощта.

Две години след премиерата на „Чайка“ в театър „Азарян“, Гърдев влиза в столичния афиш с комедията „Пияните“. Написана от Вирипаев по покана на театъра в Дюселдорф, световната й премиера й е през 2014-а, след което текстът тръгва по сцените на европейски и руски театри. Трагикомедия (при това с елементи на абсурд, както по-късно добавя Владо Пенев, един от актьорите, участващи в пиесата) е доста по-близко до духа на прочита, който прави режисьорът.
„Финият, интелигентен, проникновен, но и остър хумор на пиесата изправя пред изпитанието на безкомпромисната среща с нас самите и днешните ни вътрешни бесове, страхове и копнежи, казва Гърдев. – Трагикомичните обрати, плод на дълбок и честно споделен чувствен опит, предразполагат към силно отъждествяване с персонажите, които са наши съвременници, както и с вътрешните им липси, които са и наши липси. Тяхната неутолима вътрешна жажда е нашата жажда, а пиянството им — средството да я споделят с нас докрай и без задръжки.“

Въпреки острите й дилеми и парадокси Гърдев определя „Пияните” като щедра пиеса, която се опитва да даде на своите герои и публика възможен изход дори от абсолютната безизходица:
„След ударите с бича на тревожността, тя намира силата да погали съсипаните си герои с благодатна десница, да ги утеши с нежен шепот в сърцето, а после да ги събере в непредвидена прегръдка насред калната локва на живота“, заключава Явор.
За да внуши идеите си той избира за ролята на Марта –Весела Бабинова, Иван Бърнев е Марк,  Лаура – Луиза Григорова, Магда – Анастасия Лютова, Лорънс – Пенко Господинов, Густав – Владимир Пенев.

Споделете във Facebook