Бойка Николас не открива качества в българските мъже
Мина Тодорова, снимки интернет
Книгата на писателката Бойка Николас „Методът БОП – Благодаря, Обичам, Прощавам“ вече се радва на успех у нас, а скоро ще има шанс да покори и чуждестранния пазар. Авторката в момента преговоря с две американски издателства, за да може произведението й да бъде издадено в Щатите, Испания, Чили и Аржентина. Бойка е собственик на езикова школа у нас и испано-българска асоциация за интеграция и развитие в Мадрид, където е живяла повече от 10 години. В книгата си тя разкрива своите духовни съвети – как да благодарим, да обичаме и да простим на себе си и на другите, за да променим живота си. Авторката умело преплита историите, които самата тя е преживяла с полезните съвети и духовните практики, с помощта на които се е справила с трудностите. Първоначално Бойка изпробва целебното действие на метода, който проповядва, върху себе си и след като се убеждава в неговата ефективност, решава да го сподели и с другите. В „Методът БОП“ тя разкрива седемте най-важни стъпки, които й помагат да промени живота си.
Едно от най-важните неща според авторката е да се осланяме на интуицията си, но за целта трябва да се научим да оставаме насаме със себе си и да практикуваме въздържание от осъждане. „Наистина е трудно, но мълчанието е злато, а като осъждаме нещо или някого – не можем да чуем вътрешния си глас“, споделя тя. Бойка признава, че понякога мълчи с часове, което й помага да събере мислите си и е като някакъв вид медитация. Тя дава пример със собственият си живот за огромната роля, която е изиграла интуицията в него. Бойка заминава за столицата на Испания през 1999 година, водена единствено от вътрешното си усещане, че там ще срещне голямата любов. Оставя езиковата школа, която ръководи у нас и й осигурява добър стандарт на живот, защото успехите в работата не успявали да запълнят празнината в личния й живот. В този период тя била в положението на самотна малко ,след като се е развела със съпруга си никарагуанец.Тя признава, че без човек до себе си не била щастлива и затова тръгнала без колебание за Испания, както я съветвало шестото й чувство.
Писателката споделя, че сред българските мъже трудно откривала качествата, на които държи. „В България мъжете са малко странни, не са достатъчно кавалери и почти не правят комплименти на жените. Аз съм живяла дълго време в Никарагуа и в един момент започна да ми липсва това внимание и галантност на мъжете от Латинска Америка. Докато бях там, те постоянно се обръщаха към мен с „Принцесо“, а тук с … „Овцо“! В началото, като се прибрах тук от Никарагуа, бях направо шокирана – отварям си с усмивка прозореца на колата, докато шофирам и очаквам комплимент, а отсреща се чува едно звучно: „Карай ма, овцо“, разказва през смях Бойка.
Мъжът, който мечтаела да се появи в живота й, трябвало да притежава много по-различен от този балкански манталитет и да знае как да накара една жена да се почувства специална. Интуицията й не я подвела – в Мадрид Бойка наистина срещнала голямата си любов. По ирония на съдбата… българин. В началото не можела да повярва на ушите си, че групата, която свири в градското метро изпълнява български фолклор. Приближила се към тях, пуснала монета и докато слушала родните ритми, погледът й се кръстосал с този на симпатичния гайдар. Усетила, че точно това е мъжът, заради когото заминала в Испания.
Самата Бойка признава, че двамата с него са преминали през всички трудности на емигрантския живот, но той никога не пуснал ръката й. Дорив един от най-кошмарните й периоди, когато дъщеря й от първия брак, започнала да бяга от дома и да живее саморазрушително, Пламен отново бил до нея. „В този период ми се е случвало да обикалям, плачейки по цели нощи из града, за да търся дъщеря ми, а след това исках единствено да заспя и не исках на сутринта отново да ставам и пак да страдам така“, признава писателката. Според Бойка чрез децата си, ние научаваме най-големите уроци. „Когато децата започнат да се държат самоунищожително, разбираш, че някъде си сгрешил. Не е срамно, защото човек се учи не от успеха, а от неуспеха“, твърди тя. Пламен успява да я изтръгне от прегръдките на отчаянието. Той я трогва не само с подкрепата, която й дава, но и с това, че когато открива дъщеря си – той самоотвержено дава дори най-хубавото от залъка си на нея – чуждото за него дете. Бойка определя себе си за голяма късметлийка, че го е срещнала. Тя е благодарна и на родителите си, както и на преподавателите й по рейки Крася Галан и по йога Мария Исабел, от които също е научила много.
Авторката на „Методът БОП“ отделя специално място в книгата си и за благодарността. Тя вярва, че всеки ден трябва да благодарим за въздуха, за слънцето, за светлината, за дъжда, за всичко… Бойка прави паралел на родината ни с Никарагуа, която е от най-бедните страни, хората там са със среден доход от 100 долара, но са безкрайно щастливи и благодарни, за разлика от българите. „Въпрекиче преди години опустошително земетресение не остави почти нищо от столицата им, те са благодарни, че в момента всичко е окей и бог е благосклонен към тях. Хората са така устроени, че не ценят, докато имат нещо – аз например започнах да оценявам парите, като ги загубих. Не благодарих, когато ги имах, и според мен това е една от причините да ги загубя на няколко пъти. Не оценявах достатъчно и факта, че имам дете. Когато имаш нещо, трябва да си щастлив с него, а не да недоволстваш за това, което нямаш“, разкрива авторката.
Другият основен принцип на Бойка е прошката, защото ако искаме на нас да ни бъде простено, трябва и ние да прощаваме, както се казва и в Библията. Ако не простим, ние се поставяме по-високо от човека срещу нас и забравяме, че ние също грешим. Самата Бойка успяла да прости на човека, който я е оставил без баща още като дете, след като по погрешка по време на лов стрелял в него. Години по-късно, докато шофирала в София, самата тя за малко не прегазила човек, а точно в този момент в колата със сестра й пак обсъждали болезнената тема. „Простих всичко на човека, който уби баща ми, след като за малко и аз щях да отнема живот“. Тя съветва да приемем, че не сме съвършени и че не е нужно, защото и другите не са, а лошото в нас също ни помага в растежа. В днешното време ние сме поставени под въпрос да оцелеем не физически, а духовно, и завистта, която изобилства у нас, също пречи за израстването ни. За Бойка най-лесният начин да се освободим от злобата и завистта е да я обърнем във възхищение и да се възхитим от това, което прави дадения човек, защото за всички има хляб под слънцето.
Българите като нация ще постигнем много повече, ако се обединим, убедена е талантливата писателка. Лошо впечатление й прави тенденцията у нас да се принизява всичко, дори големите успехи. „Ето, дори Хулио Иглесиас на концерта си у нас каза, че Стоичков е №1, милиони хора навън също го признават, а тук го критикуват. Ние само се оплакваме и не оценяваме това, което имаме, както като постижения, така и като природа. Моите приятели испанци, като дойдат в София и всички се възхищават, че имаме планина насред столицата. При тях няма такова нещо и те се учудват, че ние го приемаме за даденост“, споделя Бойка. Нейната дефиниция за успех се определя не от това какво имаш, а от това да се занимаваш с това, което харесваш. Най-важният урок, който е научила е, че за да се промени животът ти, трябва да поемеш 100 % отговорност за действията си. Бойка заедно със семейството й решават да се завърнат в родината през 2014 година. Писателката съветва хората, които искат да заминат зад граница, да правят само това, което им нашепва интуицията, и няма да сбъркат. Авторката е горда, че със своята асоциация популяризира българския фолклор на международни етнофоруми. Мъжът й – майсторът гайдар Пламен, и неговата група„Родопис“ имат над 200 концерта на петте континента, които винаги се радват на интерес от страна на публиката. Бойка и Пламен участват и в много благотворителни инициативи.
