Жюстин Томс: Образованието не отговаря на потребностите на обществото
Мина Тодорова, снимки интернет
Жюстин Томс е сред пионерите в онлайн маркетинга у нас. Занимава се с тази дейност от 1997-а, като тя е и инициатор и ръководител на конкурса за най-добър български уебсайт „БГ Сайт“, който се провежда вече 15 години. Жюстин също така е ръководител на дигитална агенция „Ей Би Си Дизайн енд Комюникейшън“, дългогодишен преподавател по онлайн медии и комуникации в НБУ и автор на 14 книги по темата. В свободното си време тя е активист за промяна и любител градинар и не на последно място майка на три деца.
– Жюстин, ти си писател, блогър, уебспециалист, преподавател и активист. Как съчетаваш тези дейности и имат ли те някаква пресечна точка?
– Съчетавам ги с доста дисциплина, труд, отдаденост и с усмивка. Човек трябва с лекота да приема всички предизвикателства на живота, за да се справя по-успешно с тях, защото без усмивка ще му е по-трудно да ги преодолее. Пресечната точка е самият живот – предизвикателството е да променяме себе си, обществото и всичко около нас.
– Написала си много книги за онлайн маркенинг, за интернет реклама и уебдизайн. Над какво работиш днес?
– Заедно с Марина Стефанова работим върху книга за социално предприемачество, защото в последните години книгите ми бяха силно фокусирани в онлайн маркетинг, уебдизайн и комуникация, но вече мигрирам към бизнеса. Пиша за това как да се предприема и прави бизнес, за ефективните бизнес идеи и т.н. Всяка година издавам по една нова книга, защото този сектор е толкова динамичен, че не можеш да останеш на стари лаври или на старо знание. Всичко се променя бързо и това налага да пиша нови и нови книги. Иначе имам и книги за родители, но те са за свободното време, нещо като хоби.
– А как избра точно известните радиоводещи Симо и Богдана, за да напишеш съвместно с тях книгите „Мисия Мама“ и „Мисия Татко“?
– Всъщност първо ми хрумна, че трябва да се напише една книга за бащите, а не да се пише само за майките. След това се огледах сред пишещите братя и ми се стори, че Симо е най-подходящ, защото знам, че е много добър баща и много се кефи на това да е родител. Видях го заедно със сина му и го поканих, а той се реши от воле и така се случи тази книга. След това естествено дойде и изборът за Богдана, нямаше какво да се двоумя и така направихме тази поредица.
– Ти, като майка на три деца, също имаш богат опит. Според теб коя е най-голямата и най-често допускана грешка от страна на родителите?
– Може би най-голямата грешка, която всички допускаме е, че точно в страха си да не допускаме грешки, грешим по-често. Другото, което виждам е, че натоварваме децата със собствените си блянове, несбъднати мечти, желания, амбиции, планове, докато според мен всяко дете си има своя различен път и трябва да му дадем свобода. Не казвам, че човек не трябва да има амбиции и т.н., но трябва да има някакъв баланс, за да не страдат децата.
-Големият ти син, който е само на 14 години, вече изнася лекции за предприемачество и дизайн. Какво мислиш относно критиките към младото поколение у нас?
-То винаги е имало такива критики, още откакто свят светува, за предното поколение, всяко следващо е много зле… Аз не съм съгласна с това и смятам, че има страхотни млади хора и не говоря конкретно за моите деца, има ги навсякъде.
– Ти правиш и предложения за промени в образованието, дори имаш награди за тази твоя дейност, какво най-спешно трябва да се коригира в тази сфера?
– Смятам, че в момента образованието не отговаря на потребностите на обществото, то е много консервативно и репродуцира хора, които няма да имат бъдеще. Т.е. не изпълнява задачите, които сме му поставили като общество. Образованието трябва да създава уверени, щастливи, знаещи и можещи хора, но не знаещи факти и дати, а по-скоро мислещи и можещи да се оправят в конкретни ситуации.
– Българските ай ти специалисти стават все по-търсени в световен мащаб…
– Така е, кадрите в ай ти сферата у нас са страшно конкурентоспособни и тук вече идват много фирми, които преди търсиха аутсорсинг в Индия и в Близкия Изток, но вече се преориентират и към България. Това изисква от нас да имаме страшно много подготвени кадри, които ние нямаме, затова се явиха и такива инициативи, като Софтуерния университет, както и други, които подготвят някакви кадри. В родните университети и училищата подготовката е тотално неадекватна и не обучава нужните кадри, а същевременно в бъдеще тази сфера ще се разширява още и фирмите ще трябва да се конкурираме за едни и същи хора.
– Притеснява ли те фактът, че много от нашите ай ти специалисти заминаха да работят в чужбина?
– Много от тях емигрират, но в същото време в България идват чужденци, които се занимават с ай ти, защото тук се живее относително по-спокойно и добре. Това е хубаво на нашата работа, че може да се работи отвсякъде. В моя екип има хора, които работят от дома си, който не е в София, има и незрящи, въобще всякакви хора.
– Организираш конкурса за най-добър български сайт. Кои са най-важните неща, които трябва да знаят хората, за да бъде сайтът им конкурентоспособен?
– Най-важните неща са: първото, че уебсайтът не е самоцел, той не е и визитна картичка и трябва да бъде натоварен с конкретни задачи, да върши работа на бизнеса, защото най-често това, което виждаме, са някакви стремежи да се угоди на някой, който тотално не разбира, а в крайна сметка уебсайтът е комуникационен инструмент. Сайтът трябва да ни носи клиенти, той е нашето лице в интернет, нашият виртуален офис и като такъв трябва да изпълнява точно тези задачи. За жалост не виждаме такива сайтове, макар че все по-хубави и хубави стават. Важното е не само да са хубави като дизайн, а да са удобни, функционални и човек лесно и бързо да намира информация в тях.
– Дело на твоята фирма „ABC Design & Communication“ е сайтът на Столична община, както и на други корпоративни клиенти и частни лица, как успявате да се справите с конкуренцията?
– За уебсайта сам по себе си, колкото и да е хубав, не е достатъчно. Това е все едно да си направиш магазин в центъра, обаче ако не сложиш табелки – тук продаваме страхотни дрехи, или в нашия случай – сайтове, той сам по себе си няма да върши работа. Така че, онлайн маркетингът е много важен. Т.е. начините, по които хората да разбират за нас – за нашите брандове и продукти и съответно през уебсайтовете да бъдат промотирани и продавани. Най-вече говорим за социални мрежи, за дисплей банерна реклама, за нюз летъри и това цялото върви в една интегрирана дигитална комуникация. Това си е едно предизвикателство, защото много фирми смятат, че като вземат някой студент и му плащат някакви пари, той ще свърши някаква работа и той наистина върши, но не точно каквато трябва да бъде.
– Кои са популярните личности, които те вдъхновяват?
– Вдъхновяват ме Ричард Брансън, сър Кен Робинсън, Ани Ленъкс – държа да спомена и жена, но като цяло в тези хора много ми харесва това, че освен страхотни личности те имат и много изявена гражданска позиция и са много активни в социалните мрежи. Опитват се освен пари да правят и много други неща за всички хора. В България пример за мен са Маги Малеева и Юлия Берберян. Много рядко се съчетава да си едновременно бизнесмен и активист, както е при тях, а Юлия ми е направо кумир.
– Ти пишеш и поезия, има ли място и читатели за нея в днешно време?
– Естествено че читателите са важни, но те идват след това. (Смее се.) При поезията по-важен е процесът на писане според мен, защото той е един вид творчество, а всъщност това е най-важно в живота. Човек трябва да твори, черешката на тортата е това – творенето, творчеството, самия процес, като личностно изживяване, а след това, разбира се, е важно и дали то се цени, или не, но дали някой ще те хареса за мен е на втори план. Аз примерно пиша поезия, както и разкази главно за себе си, защото ми е важен самият процес на писането. Също така заедно с екип от съмишленици правим и сайта www.kafene.bg, но за удоволствие, а не за пари.
– Такъв оптимист като теб вярва ли, че нашата държава ще тръгне нагоре?
– Вярвам, защото според мен няма друго решение, освен да вярвам. Вярвам, че хората тук, въпреки че повечето са скептични, притежават потенциал, и то най-важния – творческия. Трябва само да си надмогнат малко мързела и ще станат нещата. Смятам, че хората у нас са добри и България е много специално място. Тук винаги е имало и ще се раждат и в бъдеще големи таланти, само хората трябва да сме по-единни.
– Избрала си да останеш в България, въпреки че сигурно си имала много възможности да живееш и в чужбина?
– Да, имала съм хиляди поводи и начини да замина, но не съм го желала. Аз много обичам това място – България, и нямам планове да напускам.
– Ти си ангажирана с много каузи. Коя е най-голямата сред тях?
– Сигурно би било глупаво да кажа, че България ми е кауза, коя съм аз, че да ми е чак такава каузата, затова по-скоро бих казала, че съхранението на човешкото и на природата са моята кауза. Хората често правим глупости, разглезили сме се много, не говоря за нас българите, а за човечеството като цяло. Само преди 100 години нашите баби и дядовци са живели при много по-скромни условия, но щастливо и не са правили нито такъв буклук, нито са оставяли такъв екологичен отпечатък. Точно преди 100 години България наистина е била Швейцария на Балканите – и са го казвали чужденците. Смятам, че сега мъничко не ни достига да тръгнем нагоре. Ако започнат да се връщат българите от чужбина, ще стане по-лесно.
– Любимият ти цитат?
– Имам много любими, единият е – няма невъзможни неща! А другият е, че няма лоши хора, има лоши обстоятелства и всеки човек е добър и може да прави добро и всички трябва да го правим. Много вярвам в това!
