Мислите на Станислав Станчев – The Baby за твореца
Юлия Вълкова, снимки архив Luxury Life
Обременено ли е произведението с политика и религия, не е никакво изкуство
За ценителите на творчеството на Станислав Станчев – The Baby са многобройни и непрекъснато се множат. Причината е в разностранния му талант и в непресъхващите виртуозни изненади, които предлага. Произведенията му не подлежат на класации, той руши всякакви табута не се вмества в никакви рамки. И това се отнася до всичко, до което се докосне – дърво, метал, хартия, често изработена по собствена технология, стъкло. Работите му са ярко експресивни, независимо дали се отнася до произведения върху дърво с изумителна пластичност, или до превръщането на стародавни кошери в лампи, на ракли, маси и кревати – в пъстри уникати. Но ако мислите, че може да се спре дотук, лъжете се. Винаги ще ви изненада някой огромен гущер, изработен от скрап, пълзящ към перваза на прозореца, или горски хищник, притаил се зад цъфнал храст.
А ето и неговото верую за изкуството:
Има ли смисъл да се пишат статии за художници, има ли смисъл да се правят изложби … Само за себе си, винаги съм работил само за себе си , даже и в казармата . Иначе двете години щяха да са загубено време. През социализма не беше хубаво. Но имах щастливи години, макар че ме лишиха от много неща. Сега наваксвам, имам да наваксвам много. Работя доста, но не правя изложби и не участвам в конкурси. Продавам, имам почитатели и клиенти, не се оплаквам.
Идват хора всякакви и питат: Това дърво ли е? Какво дърво е, колко е старо ? Сякаш това е най – важното, все едно, че картината не е носител на идеи , на вдъхновения … Не , че не работя на триста годишни дъски от църкви и джамии – по този начин храмовете за мен придобиват значение.
Да обяснявам картините няма смисъл, все едно да композираш музика и после да вземеш да я обясняваш. А на тези, които питат, много дълго трябва да им се обяснява, да започнем от ” а” и “б”, а в това не виждам смисъл . Обременено ли е произведението с политика и религия, не е никакво изкуство. И има ли смисъл защо непременно трябва да има смисъл … колкото и живота има смисъл, толкова и изкуството. Всеки му придава негов си смисъл. То е начин на живот, една от предпоставките за щастие.
Нямам за цел да се харесвам на никого и да правя напудрени работи за продаване. Работя така, както най-много ми харесва, постоянно правя експерименти. Винаги с положителен знак, безкраен оптимизъм и вдъхновение – да действа по този начин, така го разбирам. Работя в ателиета в Смолян и Истанбул. Изпозвам различни материали, за които не плащам, обикновено старо дърво и метален скраб. Не е въпросът да се дават много пари за скъпи материали, а да знаеш какво да правиш с тях.
