Политици-комплексари разрушиха мавзолея – естествената сцена за опера на открито
Юлия Вълкова, снимки Софийска опера
Преди броени дни Софийската опера стартира тържествата, посветени на 830- годишнината от подписването на Ловешкия мир, с който се поставя началото на Второто българско царство. Годишнината от неуспешната обсада на Ловешката крепост от войските на византийския император Исак II Ангел бе отбелязана с операта „Борислав“ от Маестро Георги Атанасов. В началото на август пък се задават представления в Белоградчик /до 5/ и във Видин /4-13/. По този повод разговаряме с академик Пламен Карталов, инициатор и режисьор на тези оригинални идеи.
„Само честно и безкомпромисно и с висок професионализъм се създават спектаклите на открито. Те са друг вид представления, които дават на публиката по един нов начин да се усетят и възприемат оперните представления. Затова е необходима специална интерпретация – хомогенен синтез на природните дадености и музикалната драматургия“, убеден е Карталов.
През какви етапи преминахте, докато се стигна до Царевец, Белоградчишките скали, Баба Вида?
– В различните години и етапи на професионалната ми творческа посветеност и отдаденост на оперното изкуство, участвах, инициирах, създавах, откривах нови места за представления на открито. Продуцирах и режисирах фестивали у нас и в чужбина. Наскоро се върнах от фестивала „Пучини“, който се провежда на открито, в Торе дел Лаго, Италия. Градът е разположен на юг от Виареджо, между езерото Лаго Масачиуколи и Тиренско море. Там бях поканен да поставя операта „Лястовичката“ от Пучини по случай сто години от нейната премиера. И в Италия, и на другите места в чужбина, където съм бил режисьор на постановки на открито, се държи изключително много на традицията, на запазването на създаденото и сравнението изобщо не е в наша полза.
Кога за първи път се запалихте за представленията на открито?
– Още през 1981 година, като много млад режисьор, бях поканен на международен музикален фестивал „Осорски музикални вечери“ на Адриатическия остров Урес, да поставя камерни опери на площад. Пак по същото време развих тази страст, но вече за монументални режисьорски решения на историческия хълм Царевец. Няма да забравя невероятно трудните условия за създаване място за сцена и разполагане на трибуна за публиката. Имах обаче визията и идеята да превърна хълма за опери на историческа тематика, свързана предимно с българската история. Официално и „пророчески“ обявих, че превръщам Царевец в сцена на вековете. Бях повече от убеден, че с моите спектакли ще бъде създадена традиция за оперни представления на открито – с нова публика и с привличане на гости от чужбина.
Смятате ли, че вече имаме традиция в тази посока?
– Бях уверен, че с тези първи мои представления, извън сградата на Операта, ще се създаде и традиция за културен туризъм, за поклонници на операта от страната и чужбина. Мечтата ми се сбъдна: България да има дързостта с подобен тип представления да бъде лидер в световното оперно изкуство – с проекти, съизмерими със световните постижения. Това го доказахме в последните години – не само със спектакли на открито, но и със световното признание за Софийската опера, че нейните Вагнерови представления са между най-добрите.
Не стихват и амбициите ви за представления на открито и в София…
– Вече имахме подкрепата на столичната община и интереса на публиката не само от София и страната, но и от чужбина. Първите представления бе инициираната от мене опера на площада. Летните сезони на 1997 и 1999 г. бяха белязани с монументални представления на площад „Александър Батенберг“. Те продължиха и след като комплексари – политици безотговорно разрушиха една култова сграда, вместо да я превърнат в друго предназначение от късовете обща история на България.
Опера на площада продължи още три сезона – през 2001, 2002 и 2003 година. След това представленията на открито се възродиха в парка на Военна академия „Г.С.Раковски“. През този период имаше още едно представление – в пространството около НДК.
Днес вниманието на столичани и гостите на София се фокусира към „Опера в парка“. Тези летни представления вече осма година създават една ценна традиция и се превръщат в емблема за културния живот на столицата през лятото. Тук не мога да не спомена и представленията на площада пред храм-паметника „Св.Александър Невски“.
Как ви хрумна да превърнете в сцена Белоградчишките скали и Баба Вида?
– Възхищението на пътешественици, на хора на изкуството от красотите на Белоградчишките скали – върхове на божественото творение, ме вдъхновиха и аз да възкликна като Константин Иречек от това истинско чудо на природата, което да се смеси с музиката: „Не, не това с думи не може да се опише, а трябва да се види…“ Замисълът и интерпретацията на оперни произведения да получат нов сценичен живот сред природата и магическата красота на Белоградчишките скали дават на публиката да усети по друг начин операта и балета.
Крепостта „Баба Вида“ е наследник на вековна история. Открих за себе си, че и това място може да бъде въздигнато за оперно и балетно изкуство, за привличане на нова публика. Плени ме и парка на Дунав – място, отново подходящо за опера. Много често идват хора, които за първи път гледат в живота си опера и то под открито небе, където могат да почувстват и усетят по друг начин познати творби от европейската музикална класика.
Спектаклите „Набуко“ и „Лакме“, „Тоска“, които вече се играха, както и Пещерната фестивална импресия : Богове, Великани, Джуджета, Валкюри“ в пещерата „Магурата“ дават възможност на зрителите да присъстват на нещо уникално: да преживеят хомогенния синтез на природата с изкуството на операта. Сътворените от бог Белоградчишки скали и сътворените от гения на композиторите оперни произведения въздействат по магичен начин и остават зрителите без дъх.
Певците, хорът и оркестърът на операта работят всеотдайно за превръщането на този прекрасен край от Северозападна България в център на културния туризъм.
Значи, че сте убеден, че този модел на работа е успешен?
– Този модел на работа – на открито, е успешен , защото дава нов живот на изкуството на операта и балета и по този начин ги прави по-различни, с нови послания и внушения към хората, благодарение на режисурата. Пожелавам на всички почитатели на оперното и балетното изкуство да заповядат в Белоградчик и във Видин, защото това, което ще видят на естествената сцена, сред природата „…не може да се разкаже, не, не може да се разкаже…“
