Luxury Life

Назад

Станислава Кара и любовта към киното

Мина Тодорова, снимки интернет

Неотдавна ИК „Колибри“ издаде книгата на Станислава Кара – „Като на кино“. Това е първата й документална книга, която доближава читателя до звездите на Холивуд – Кевин Спейси, Уилям Дефо, Никол Кидман, Том Харди, Ема Томпсън, сър Кенет Брана, Камерън Диас, Бенедикт Къмбърбач, Чарлийз Терон, Кейт Уинслет, Еди Редмейн, Алисия Викандер и куп други. Авторката разказва непринудено и емоционално за близките си срещи с филмовия свят, за блясъка и цената на известността, за изборите и предизвикателствата, за приключението да се прави кино. В книгата намират място любопитни интервюта с режисьора Серджо Кастелито и неговата съпруга, блестящата италианска писателка Маргарет Мацантини. Стаси разказва и за кралицата на романса Сесилия Ахърн, която притежава талант да открива магическото във всекидневния живот.
Стаси е автор и водещ на телевизионното предаване „Като на кино“. Страстта й към седмото изкуство, към неговите вълшебни светове и хората, които ги създават, е от години. Завършва международна журналистика в Лондон. След спечелен конкурс попада на снимачната площадка на поредица късометражни филми в Лос Анджелис, откъдето се отваря пътят й към серия от звездни интервюта. Най-интригуващите от тях са събрани в „Като на кино”. Ето и откровенията на журналистката:
„Дори не си спомням първия момент, в който разбрах, че съм намерила истинската любов в живота си – киното. Никога не съм вярвала, гледайки като тийнейджър идолите си Джей Лено или Конан О’Браян, че един ден и аз свободно ще разговарям със световни холивудски звезди. Макар че дълбоко в себе си винаги съм го желала. За всеки случай проговорих английски от малка, имах огромно желание да уча в чужбина и заминах за Англия. За всеки случай следвах и журналистика – за да общувам един ден с големите звезди! И то взе че стана. За мечтите винаги трябва да се работи много, особено ако идваш от малка, бивша социалистическа държава, в която не може да намериш вдъхновение и подкрепа за изкуство. Напротив, всички отдавна са се примирили, че в него бъдеще няма. А аз съм от онези наивни мечтатели, които са убедени, че светът вече е премахнал границите си и е само въпрос на организация да стигнеш там, където винаги си искал да бъдеш.“

В университета в Лондон я учат на различни техники и правила в журналистическия занаят, но никой не крие възхищението си от по-рискованите репортажи – да си военен кореспондент или разследващ журналист, придава особен блясък. Всяка такава история вдъхновява не само младите в занаята, но и филмови продуценти. Много от най-известните военни кореспонденти идват да им разказват за приключенията си и голяма част от колегите й имат неистов пламък в очите. Сред тези журналисти е и легендарната и за съжаление вече покойна звезда на вестник „Таймс“ Мари Колвин. Военен кореспондент през целия си професионален живот, загубила едното си око, както и възможността да поддържа нормален личен живот, тя се посвещава на професията и храбро поема последиците ѝ. Тя е вдъхновение за всички студенти, които се надпреварват кой да ѝ зададе най-интересните въпроси – как е създавала връзките си в арабския свят и какво ѝ е струвало да стане легенда.
Кара пише в книгата си, че няма да забрави и журналиста от „Ал Джазира“ Йосри Фуда, който щом заговори, завладява цялата зала. Шоуто му се казва „Top Secret“ и тогава е едно от най-популярните, първото, посветено на разследващата журналистика в арабския свят.

Историята на двамата журналисти, върнали се от Кот д’Ивоар след гражданската война там, също е съкрушителна за Кара. Репортерката Джанин ди Джовани и операторът Бруно Джиродон, двойка и в живота, прекарват няколко месеца сред зверски убийства с мачете и виждат деца, нарочно обезобразени, с ампутирани до лакът или китка ръце. По-късно и двамата разказват как, вървейки по Оксфорд Стрийт в Лондон, непрекъснато им се привиждали трупове без ръце, а нощно време се будели от кошмарите и виковете си.

„Едно беше сигурно – да си журналист в кризисни ситуации е изключително интересно, но не е за всеки. Трябваше бързо да измисля тема за дипломната си работа. Поисках да отида в тайландските затвори, за да разбера кои са причините хората, попаднали там, да стават мулета за пренос на наркотици, но ми беше отказано, защото било опасно. Няма да забравя какво ми каза преподавателката: „Пиши за нещо, което ти е страст и което е пред теб. Всяка история може да е интересна“. И така, тръгнах да търся във виртуалното пространство снимачна площадка на филм, която да ме приюти, за да напиша дипломната си работа и да стана официално част от журналистическата гилдия. В крайна сметка киното винаги е било моята страст“, признава Стаси.

И разказва как филмовата индустрия е едно от местата, където е най-сложно да си уредиш интервю. Трябва да се съобщи каква точно е целта на журналиста – доброто интервю с холивудски звезди зависи от настроението им, а да ги накараш да отговарят на по-лични въпроси, е почти невъзможно. „Когато започнах да търся снимачна площадка, за която да разкажа в дипломната си работа, лично секретарката на Уди Алън ми отказа четири пъти достъп до мястото в Лондон, където се снимаше филмът му „Мач пойнт“, връща се назад Кара. – Едва тогава осъзнах, че трябва да се целя по-реалистично.“

И скоро разбира, че журналистите, пиарите и киноиндустрията се намират в постоянен порочен кръг на взаимна зависимост. Добър пиар може да се прави на всички, дори на отрицателните герои на екрана или в живота. Но възможността да загубиш, когато накърниш нечий имидж, е много по-голяма, отколкото в обикновената игра на въпроси и отговори. Освен това световните звезди също държат да не им е скучно и често представят определен свой образ пред обществото, изискващ невероятна хореография и подготовка. Именно в това се състои работата на умния пиар. Журналист да напръска Том Круз с воден пистолет или да нападне Брад Пит с юмруци, може да е планирана каскада, но и абсолютна случайност.

Журналистите и пиарите са болезнено зависими едни от други, тъй като професиите им изискват да предоставят информация на обществото. Целта им обаче е съвсем различна. Във всички случаи има причина едните да общуват с другите, но винаги въпросът „Каква е моята полза от това“ се носи във въздуха. От своя страна звездите се интересуват преди всичко от рекламата на собственото си име, на новия филм и от имиджа си. Експертите твърдят, че работата на журналиста е в постоянния баланс между истината и скептицизма. От големите световни трагедии до незначителните за мнозина холивудски истории работата на журналиста е да събуди интерес, да общува с публиката и едновременно с това да задоволи потребността ѝ от знание или чиста клюка. Актьорите и журналистите поддържат взаимноизгодна връзка. Иформация за случващото се зад кулисите или възможност да надникнат в личното пространство на актьора с всичките сочни подробности никога не се предоставят от самата знаменитост, а по-скоро от „близък приятел“ или „свидетел“. Когато става въпрос за здравословно изграждане на имидж, клюката винаги трябва да бъде изключена.

„Британската журналистка Камила Лонг ми разказва за интервю с Глен Клоуз, в което на журналиста му било забранено да задава въпроси за семейството ѝ, разказва Кара. Интервюто станало силно и наелектризиращо, но накрая журналистът все пак задал забранения въпрос. Актрисата напуснала стаята и това, разбира се, застрашило отношенията между репортера и пиар агенцията, но той все пак направил „запомнящо се интервю“. Камила каза, че никога не би препоръчала този тип журналистическо действие, но независимо от обстоятелствата „запомнящото се интервю“ винаги остава запомнящо се. Да правиш такова интервю, е стресиращо. Изискват се определени социални умения, а да влезеш под кожата на някого, невинаги е лесно. Холивудските звезди се превръщат в „продукти“ от друго ниво – те задоволяват част от желанията на модерния свят за култура, забавление или паралелен начин на живот. При това, въпреки че са обиграни актьори, винаги е възможно да попаднат в капана на журналистите, ако последните са особено смели или успеят да ги омаят така, че да кажат нещо, което наистина мислят. А тогава на знаменитостите не им остава друго, освен просто да го отрекат.“

Станислава завършва 164- а испанска гимназия в София и на 18 години заминава за Англия, за да продължи образованието си. Бакалавър е по история на изкуството от Американския университет в Лондон. Приемат я и в New York University, където може да учи кино, за което мечтае, но се отказва, защото не й дават стипендия. Получава я на Острова и докато учи, работи. Взима и магистърска степен по международна журналистика. После почва работа в агенция, която се занимава с икономически доклади.
Задачата й е да пътува в различни държави и заедно с колегите си да анализира страната, в която са. Първата спирка е Украйна, следват Египет, Индия, Колумбия , Индонезия, където е и последното й посещение. Там е с гаджето си – родом от Истанбул, но се запознават в Лондон. После работи в наша медия, докато спечелва конкурс за кореспондент на снимачна площадка. Кандидатства се по сценарий, избиран от продуцентската къща на Кевин Спейси. Целта на тези късометражни филми е да се подпомагат талантите. Въпросната година конкурсът допуска участници от повече държави, включително и българи. И Стаси прави филм от площадката на „Столичани в повече“.
Съпругът на журналистката се казва Онур, завършва финанси в Лондон и има свой бизнес. Двамата обичат да пътуват. Имат си и куче – немската овчарка Лазар. Предишните книги на Кара са „Фалшът е начин на мислене“ и „Повикът на щастливата случайност“.

Споделете във Facebook