Luxury Life

Назад

В седемцветните дюни на Мавриций пясъкът никога не се смесва

Магдалена Гигова, снимки автораката

Terres des Sept Couleurs (Земята на седемте цвята – фр.) буди удивление в парка Шамарел в югозападната част на Мавриций. Сюрреалистичната гледка се разкрива пред очите внезапно. Като космически пейзаж присаден в тропическа гора. Пясъчни дюни в седем различни цвята се стелят като причудлива река –  червен, кафяв, лилав, зелен, син, лилав и жълт. Забележителното е, че те са произволно подредени в различни слоеве и никога не се  смесват. Ако успеете да приспите бдителността на пазачите и да прескочите оградата с цел да си гребнете малко пясък, изумлението ви ще нарасне – когато смесите две шепи с различни нюанси, те неясно как се разделят сами отново по цветове.  Другото странно е, че дюните не ерозират въпреки проливните тропически дъждове на Мавриций.

Алуминият и желязото, двата основни елемента в почвата осигуряват синьо-лилавите и червено-черните ивици. Смята се, че разликата в нюансите е следствие от охлаждането на разтопените вулканични скали при различни външни температури. Но все още не е ясно защо не са се смесили.

Впрочем, пороите са причина този природен феномен да се появи през 60-те години на ХХ век. Те просто отмиват горния почвен слой и сякаш изпод земята изниква раздиплената палитра. Природата сътворява чудото чрез останки от базалтови скали.  Явлението се обяснява с охлаждането на вулканичните скали при различни температурни диапазони.

Впрочем, не е съвсем правилно тези цветни дюни да се наричат пясъчни. Оказва се, че тази земя не е нищо повече от пепел и базалтови фрагменти, останали от времето на вулканичното изригване.

При посещението на Шамарел обаче си има хватка, която ако не знаете, може да останете разочаровани.  Ако сте убедени, че фотошопът е най-добрият приятел на жената, помислете колко насъщен е за туристическата индустрия. Снимките на седемцветните пясъци могат да ви заслепят от гланцовите страници и да ви разочароват горчиво на живо. Сияйната дъга на място се оказва едва доловим нюанс.

Но е така само ако сте се озовали в Шамарел по пладне. Съвсем други цветове има феноменът до 11 часа сутринта и след 4 следобед. Наситеността на цветовете зависи от ъгъла, под който падат слънчевите лъчи. Ако са подходящи играта на слънчевите лъчи, се променя всяка минута като странна жива палитра от райски нюанси.

В началото всеки е можел да ходи по пясъчните дюни, но напливът на туристи принудил частният собственик на парка да постави ограда и да назначи охрана. Тя озаптява и желанието на мнозина да си откършат парченце за спомен. В замяна на това в близкия магазин бурканчетата с цветен пясък са в изобилие. Ще познаете дали съдържанието е от Шамарел или просто някой си е играл да боядисва песъчинки от плажа по това дали цветовете се смесват.

Учени са правили експеримент, убедени че магнитното поле в парка влияе върху това явление. Но дори и разклатени силно в епруветка, слоевете пясък след време се разделят сами на седем цвята: червено, кафяво, лилаво, зелено, синьо, лилаво и жълто.

Други опити доказват, че различните нюанси са получени, понеже потоците лава са се охлаждали при различни температури.  Алуминият е синьо-зелен, а окисленото желязо е червеникаво и т.н. Така че резултатът е истинска дъга. Дори не дъга, а цели двадесет и три различни цвята, изчислени след множество експерименти.

Паркът и близкото до него село носят името на френския си собственик – Шарл Антоан де Чазал де Шамарел, който притежавал всичко наоколо. Днес резерватът е частна собственост и освен от входната такса печели от продаваните кафе и продукти от захарна тръстика.

Между другото, паркът е известен и със своя водопад, който попада точно в „устието“ на изчезнал вулкан. Допълнителна атракция за туристите са гигантските сухоземни костенурки, които сякаш позират за снимка с праисторическите си усмивки. В седемцветните дюни на Мавриций пясъкът никога не се смесва.

Terres des Sept Couleurs (Земята на седемте цвята – фр.) буди удивление в парка Шамарел в югозападната част на Мавриций. Сюрреалистичната гледка се разкрива пред очите внезапно. Като космически пейзаж присаден в тропическа гора. Пясъчни дюни в седем различни цветя се стелят като причудлива река –  червен, кафяв, лилав, зелен, син, лилав и жълт. Забележителното е, че те са произволно подредени в различни слоеве и никога не се  смесват. Ако успеете да приспите бдителността на пазачите и да прескочите оградата с цел да си гребнете малко пясък, изумлението ви ще нарасне – когато смесите две шепи с различни нюанси, те неясно как се разделят сами отново по цветове.  Другото странно е, че дюните не ерозират въпреки проливните тропически дъждове на Мавриций.

Алуминият и желязото, двата основни елемента в почвата осигуряват синьо-лилавите и червено-черните ивици. Смята се, че разликата в нюансите е следствие от охлаждането на разтопените вулканични скали при различни външни температури. Но все още не е ясно защо не са се смесили.

Впрочем, пороите са причина този природен феномен да се появи през 60-те години на ХХ век. Те просто отмиват горния почвен слой и сякаш изпод земята изниква раздиплената палитра. Природата сътворява чудото чрез останки от базалтови скари.  Явлението се обяснява с охлаждането на вулканичните скали при различни температурни диапазони.

Впрочем, не е съвсем правилно тези цветни дюни да се наричат пясъчни. Оказва се, че тази земя не е нищо повече от пепел и базалтови фрагменти, останали от времето на вулканичното изригване.

При посещението на Шамарел обаче си има хватка, която ако не знаете, може да останете разочаровани.  Ако сте убедени, че фотошопът е най-добрият приятел на жената, помислете колко насъщен е за туристическата индустрия. Снимките на седемцветните пясъци могат да ви заслепят от гланцовите страници и да ви разочароват горчиво на живо. Сияйната дъга на място се оказва едва доловим нюанс.

Но е така само ако сте се озовали в Шамарел по пладне. Съвсем други цветове има феноменът до 11 часа сутринта и след 4 следобед. Наситеността на цветовете зависи от ъгъла, под който падат слънчевите лъчи. Ако са подходящи играта на слънчевите лъчи, се променя всяка минута като странна жива палитра от райски нюанси.

В началото всеки е можел да ходи по пясъчните дюни, но напливът на туристи принудил частният собственик на парка да постави ограда и да назначи охрана. Тя озаптява и желанието на мнозина да си откършат парченце за спомен. В замяна на това в близкия магазин бурканчетата с цветен пясък са в изобилие. Ще познаете дали съдържанието е от Шамарел или просто някой си е играл да боядисва песъчинки от плажа по това дали цветовете се смесват.

Учени са правили експеримент, убедени че магнитното поле в парка влияе върху това явление. Но дори и разклатени силно в епруветка, слоевете пясък след време се разделят сами на седем цвята: червено, кафяво, лилаво, зелено, синьо, лилаво и жълто.

Други опити доказват, че различните нюанси са получени, понеже потоците лава са се охлаждали при различни температури. Алуминият е синьо-зелен, а окисленото желязо е червеникаво и т.н. Така че резултатът е истинска дъга. Дори не дъга, а цели двадесет и три различни цвята, изчислени след множество експерименти.

Паркът и близкото до него село носят името на френския си собственик – Шарл Антоан де Чазал де Шамарел, който притежавал всичко наоколо. Днес резерватът е частна собственост и освен от входната такса печели от продаваните кафе и продукти от захарна тръстика.

Между другото, паркът е известен и със своя водопад, който попада точно в „устието“ на изчезнал вулкан. Допълнителна атракция за туристите са гигантските сухоземни костенурки, които сякаш позират за снимка с праисторическите си усмивки.

Видеото може да гледате тук:

https://youtu.be/B_vgIs19xws

Споделете във Facebook