Прага – омайна, тайнствена и винаги изненадваща
Юлия Вълкова, снимки Luxry Life
Когато приятелите ни разбраха, че отиваме в Прага, нямаше нито един, който да не каже: „Блазя ви!“. Избрахме агенция –”Рейма травел“, защото ни я препоръчаха вече доволни от пътувания с нея. Започнахме да де опознаваме още в самолета, за да си кажем на довиждане, че това е най-готината група, в която сме попадали. Изненадите започнаха още от пражкото летище, където ни посрещна нашият гид Ели – фина, дребна дама, усмихната и блага. Хотелът се оказа над Вацлавски намести – на 20-ина минути пеша до баш центъра.
Оставихме багажа и тръгнахме на първата си обиколка из омайния град. Били сме тук повече от дузина пъти и никога няма да му се наситим. Църкви, катедрали, манастири, дворци, модерни сгради, които не дразнят, защото умело са вписани в стародавната величествена архитектура. Но какво по-хубаво от това да се скиташ из криволичещите калдаръмени улички и всеки път да откриваш нещо ново – магазинче, кръчма, писан прозорец, натежал от цветя, църква, паметник. И за да е пълно удоволствието, организаторите ни потапят в царствено течащата Вълтава с корабче, сякаш излязло от филмов декор – така богато украсено с всякакви плавателни пособия, котви, фигури, карти.
От стената на Джон Ленън, през кинетичната скулптура на Кафка до Валдщейнската градина
Много е писано за храмовете тук, за гордия Св. Вит, прочутия часовник с дванайсетте апостоли, които се показват на всеки час, изумителния Карлов мост, скъпарската улица „Парижска“, за кръчмите и кафенетата. Романтика и тайнственост лъхат от квартала Мала Страна, привличащ с ренесансови и барокови сгради, с дворци и църкви, Дяволският канал, остров кампа, Музея на съвременното изкуство. Няма начин да не се поспрем и да послушаме някой изпълнител на песен на „Битълс“ пред стената на Джон Ленън. Дълга е около 20 метра и се смята за пражки еквивалент на Берлинската. Тя е част от стената на манастир на малтийския орден и до 80-а местните й казват “стената на плача”, тъй като на нея са оставяни излияния от несподелени чувства. Всичко се променя на 8 декември 1980 г, когато Джон Ленън е убит. Тогава много млади хора се събират пред нея, поставят цветя, а не след дълго Джон става символ на антиправителствени протести. Графити и текстовете на неговите песни са изписвани на стената редом до най-скандалните политлозунги. Днес тя е туристическа атракция заедно с художниците, които рисуват върху грапавия дувар, и неизменния певец.
Сред любопитните пражки гледки е и Танцуващата къща /идеята за нея е на Вацлав Хавел/ – архитектурна метафора на танцуваща двойка, на чийто покрив е френският ресторант „La Perle de Prague“. Уникална е и най-тясната уличка, на която двама души не могат да се разминат и затова от двете й страни има светофар.
Като говорим за забележителности, не можем да подминем кафене Славия, построено през 1884 г. То се намира до Народния театър – красива сграда, увенчана със златна корона. Неговите зали са събирали целия интелектуален, артистичен и политически цвят на Прага, почетни граждани, актьори, студенти, писатели и леконравни жени. През трийсетте години, по време на Първата република, заведението вътре е преустроено и обзаведено във френския стил арт деко. Посетителите се връщат, най-вече прогресивната интелигенция, дала по-късно началото на дисидентството. Там Вацлав Хавел се запознава с първата си жена Олга, когато тя е на 16 години. От огромните като витрини прозорци, обърнати към реката, се открива главозамайваща гледка към Храдчани и готическата катедрала “Св. Вит”,.
Почитателите на модерното изкуство задължително трябва да видят визията на Давид Черни за Кафка. Кинетичната творба, странно усукваща се и отразяваща, изобразява главата на писателя. Противоречивият чешки художник я инсталира преди 3 години. Това е огромен огледален бюст от 42 независимо задвижвани слоеве от неръждаема стомана, който тежи около 45 тона и е висок 10 м. За създаването са похарчени 30 милиони крони. Инсталацията е особено ефектна вечер, когато на площада има различни светлини. Тогава и главата непрекъсното променя своя цвят. Черни споделя, че така направена, тя подчертава сложната личност на Кафка.
Едно от не тъй популярните за туристи, но очарователни места в Прага, е Валдщейнската градина. За да стигнете от центъра до нея, се иска дълго ходене по тесни тротоари покрай високи стени сред грохот на трамвай. И когато намерите дискретния вход, попадате в прекрасна обширна барокова градина с езера, фонтани, скулптури, високи лабиринти от подстригани храсти, важно разхождащи се пауни с разкошно разперени опашки. Тук е и огромната волиера, вписана в изкуствена пещера, в която сред пищна зеленина дремят бухали.
Бирфестът – наслада за небцето и духа
След толкова много красоти, ти се приисква да отпуснеш душата на чаша ледена бира. А какво по-подходящо място от бирения фест, който се провежда традиционно в Прага край неизбродим парк. На него пивовари от цялата страна под огромните фестивални шатри показват цялото изобилие от бутилирано и наливно пиво – изконната национална гордост на чехите. Тук местата за сядане са 10 000, а предлаганата бира е над 150 вид. На почит са и мезетата – известното „ Свинско олено“ – гастрономично чудо от крехко месо, различни видове наденички, манджи, печива. За незабравимата атмосфера допринася и многото музика – групите се редуват една след друга на специално изградена сцена.
