Масаж с кехлибар във Вилнюс
Магдалена Гигова, снимки интернет
В столицата на Литва – Вилнюс, попадам на калиграфска табелка „Массаж с янтарем”, демек масаж с кехлибар, или на английски – амбър. Вече съм инвестирала в десетина ангелчета с въпросния полускъпоценен камък, характерен за Прибалтика, но как да не надникна. Че и какво да си кривя душата – да го опитам. Вътре – СПА като СПА, кабинки, масажни легла. Само масичките са инкрустирани с „камъка на слънцето”.
Изборът се оказа не така прост – масаж на краката с кехлибарени пръчици с различна форма, лицето се обработва с янтарна пудра, а тялото с нещо като скраб от същия материал и се размачква с помощта на топченца с всякаква големина. Има дори кехлибарен плаж – кръг с диаметър около 2 метра, пълен с полускъпоценен чакъл с кафеникав цвят, в който стъпваш с нещо като платнени терлици, за да не ти боцка.
Ограмотяват ме как от дълбока древност са знаели, че ценният камък влияе добре на еднокринната и хормоналната система, с него бременните се предпазвали от аборт, спирали кръвоизлив в стомаха, лекували простуда, жълтеница, астма, ревматизъм, сърце…
При химичен анализ се оказало, че кехлибарът се състои от органични вещества и йод, което обяснява защо гердан от него помага при проблеми с щитовидната жлеза. При хомеопатичните лекарства има янтарни маз, капки и спирт, което унищожава бактериите и подпомага силното потоотделяне при настинка. Ако масажирате болните места с парче амбър, може да намалите главоболието или болежките в ставите.
Обещават ми не само по-гладка кожа, ами и по-жизнерадостно настроение. Накъде повече, възкликвам аз, но се подготвям психически за час и половина блаженство. Уж се събличам, пък ми дават копринени ръкавици. Те поддържали в хармония женското и мъжкото начало в тялото ми. Ти да видиш!
Масажистката започва да работи енергично и с бързи движения, след като ме е наръсила обилно с янтарна пудра. Така се премахвали мъртвите клетки.
„Подобрява се кръвообръщението, порите се разширяват и се стабилизира вътрешната енергия”, пояснява ми дамата, а аз се хиля наум: „Ей, голяма грижа за вътрешното ми Чи пада!”.
Тайната тънкост тук била в размера на песъчинките. Те не бива да са толкова големи, че заедно с мъртвите клетки да ти смъкват и живите, нито толкова ситни, че да задръстват порите. Тоест 2-3 мм е оптималният размер, а темпото вече е бавно, но с по-дълбоки и силни движения.
Кехлибарът има свойството да попива окръжаващата го енергия и за успешен резултат е необходимо да бъде „чист”, демек песъчинките да не са втора, че и четвърта употреба.
Майсторът трябва да чувства на какво да наблегне, ако е необходимо, защото масажът върви по енергийните меридиани, там където се намират точките за акупунктура.
Резултатът наистина е животворен.