Масаж с оризови торбички в компанията на азиатски лъв
Текст и снимки Магдалена Гигова
Затворете очи, представете си, че навън е 33 градуса, а вие сте в приятно хладна палатка. Индийска музика успокояващо хармонира с шепота на 900 мангови дръвчета, а по гърба ви топуркат топли дъхави торбички. Ако имате въображение, вече сте близо до нирваната. А ако имате път към индийския щат Гуджарат, може да го изпитате. Стига да отседнете в „Лайън сафари кемп” – луксозен лагер от 21 палатки в сърцето на резервата „Сасан-Гир”. Тук е единственото място в света, където живее изключително редкият азиатски лъв, чието латинското наименование е Panthera Leo Persica. За щастие на почти изчезващия вид, който се отличава с по-рехава грива и по-малки размери от африканските си роднини, гуджаратските власти осъзнават отговорността си и са му отделили 1421,1 квадратни километра гори, водопади и реки за „Сасан-Гир” плюс буферна зона от 470 кв. км. Повече от 300 души бдят някой да не наруши хармонията в затворената екосистема. Може би затова азиатските лъвове, които през 1913 г. са били на критичната точка от 20 животни, през 1963 вече са 80 (две години по-късно „Сасан-Гир” става национален парк-резерват). През 2011 година лъвовете наброяват 411 и продължават така волно да се множат, че дори ги разселват по други национални паркове.
Единствената възможност да пренощувате в резервата е „Лайън сафари кемп”, любимият проект на принц Ранджит Синх Пармар – управляващ собственик на дворци из цяла Индия, превърнати в петзвездни хотели. Любителят на природата е създал луксозен „бивак” от 21 двустайни и тристайни палатки, от чиито веранди се наблюдава залезът над река Хиран. От класическите удобства липсва единствено басейн, но той би нарушил екоравновесието. Палатка може да звучи спартански, но когато е с климатик, плазмен телевизор, просторна баня с масажиращ душ, си е съвсем друго. Ресторантът пък е почти въздушна постройка под сенките на дърветата. След изисканата вечеря, сътворена от ливанския майстор готвач, носител на една звезда „Мишлен”, е ред на танците около лагерния огън. А те са автентични и… сякаш идват от сърцето на Африка. Нищо чудно. Прадядото на принца, основател на сихската империя, преди 300 години докарал от Африка две племена, които и до днес са запазили типичните си песни, танци и облекла. Те не били роби, а войни и потомците им днес наброяват 60 000 души, наричани „сиди”, разпръснали се в 12 села.
В името на екологията класически СПА център също липсва, но човек може да си поръча аюрведичен масаж с „доставка” на терапевти. Обикновено размачкването е на четири ръце и преди да преминат към процедурите, момичетата разпитват за болежките и желанията ви. За обикновения градски човек, който заключва всекидневието си между седенето пред компютъра и возенето в колата, най-често масажистките избират терапия с оризови торбички. Тя силно напомня танца с хлебчетата на Чарли Чаплин от филма “Модерни времена”. Торбичките, пълни със сварен ориз и ароматни треви, плавно се плъзгат по гърба нагоре-надолу, описват малки и големи кръгове – сякаш танцуват, водени от четирите ръце на масажистките.
“Обезболяването на гръбначния стълб се постига от съчетанието на билки, топло растително олио и специални техники “, обяснява масажистката Сарасвати.
Тя е пъхнала платнените торбички с ориза, незнайни семена и лековити растения в купа, където къкри етерично масло при температура около 70 градуса. Бохчичките напомнят маракаси, защото са вързани към дървени дръжки. Междурвременно двете майсторки обливат тялото ви с поне литър етерично масло на бавни и мазни дози и започват аюрведичния масаж от скалпа. Заравят пръсти в косите ви, „решат” ви, от време на време поскубват (което отнемало стреса), а към края завиват косата, ако е по-дълга, сякаш изстискват пране. Може би има нужда – подгизнала е от маслото. Масажът на тялото започва с няколко топли капки в пъпа и по протежението на единия крак. Останалата част от тялото е завита с по няколко меки кърпи и при обработването на всяка отделна част сякаш ви белят като лук. Ръцете им се движат в синхрона на клавирно дуо по кръвните потоци. След час старателно размачкване на всяко мускулче, момичетата посягат към затоплените оризови торбички.
“Потапят се в купата със затоплено масло. То попива в сухите билки и изцедения ориз и веднага се нанася върху кожата. Най-често се масажира гърбът – от врата до кръста. Може да се обработва и цялото тяло, но най-силен релаксиращ ефект се получава от гърба и ходилата. Те са рефлексогенни зони, наситени с много нервни окончания. Като им въздействаме, постигаме ефект върху цялото тяло”, добавя компетентно Сарасвати.
Маслото, което попива в билките и ориза, изтегля екстракт от активните съставки на лечебните растения, а масажът го разнася по кожата и му помага да проникне по-дълбоко. Ефектът е троен – от натиска на масажа, от топлото олио и етеричните масла на билките. Специална техника се прилага и за ходилата – от една посока на друга, от горе на долу, на едни места се натиска повече, на други се минава нежно. Самият масаж не е енергичен и дълбок, а се използват повече релаксиращи техники, затова масажистът трябва да познава меридианите на тялото. Има значение откъде започва всяко движение, какъв натиск се прилага и къде точно се завърта торбичката.
Аюрведичната процедура, предназначена за лицето, шията и деколтето, се нарича „пинда сведана” и към топките от билки и ориз се добавя и мляко. Тя разкрасява, хидратира и подхранва кожата. С подновено лице със сигурност ще направите впечатление на лъвовете. Това, разбира се, е шега. Защото 300-те служители в резервата повече пазят големите котки от хората, отколкото обратното. Системата работи като отлично синхронизирана машина. „Слотовете” за влизане на посетители в парка са строго регламентирани – сутрин между 6 и 9, от 9 до 12 и от 15 до 18 часа. Не повече от 90 джипа на ден и нито секунда извън определеното време. Всеки гост оставя копие от паспорта си, знае се коя кола за колко време влиза в парка, а и те са снабдени с джипиеси. Понеже и движението на лъвските прайдове (семейства) се следи по същия начин, е лесно да бъдат пресрещнати за „фотосесия” тъкмо когато отиват сити на водопой и не са опасни.
„Освен лъвовете, леопардите и петнистите елени, тук могат да се наблюдават още единствените в света четирироги антилопи – чоушинга, газели чинкара, петнист елен читал, антилопанилгай, известна като син бивол, маймуните лангур, бодливото прасе и индийският заек… Общо 32 вида бозайници. Над тях прелитат близо 300 “модела” птици: индийски жерав, пясъчна яребица, азиатска райска мухоловка, жълтокрак зелен гълъб, орел рибар, царски орел – рай за орнитолога. Плюс към 40 вида змии и земноводни. Районът е обявен от ЮНЕСКО за световно природно наследство.
В друг индийски щат – Раджастан, пък имате шанс да се наслаждавате на собствено джакузи на върха на кула. Мястото е специално построено от каменни блокове и изглежда като истински дворец на махараджа. Само дето „Михир гарх” близо до Джодпур е хотел, в който има едва девет апартамента. Но въпреки скромния им брой, всеки от тях е по 520 кв.м и разполага със споменатата вече кула с джакузи под открито небе. Престоят там струва 500 долара на ден. Замъкът е издигнат върху свещените дюни Мали Натджи ка Дора, посветени на бога на войната. Към чистокръвния му лукс са добавени и терапиите в СПА център „Тулси” изцяло с местни масла и билки, а всеки от гостите си има личен иконом. Цялото меню е само от отгледани в околността плодове и зеленчуци, а гозбите са от собствения рецептурник на жената на принца.Посетителят, посрещнат, обслужен и обгрижен лично от махараджата, е част от чара на „Михир Гарх”.