Luxury Life

Назад

С девет голи японци в сауната в Цермат

Текст и снимки Магдалена Гигова (Special thanks to Switzerland Tourism)

Цермат е един от прочутите швейцарски скикурорти, но градчето с малко над 5000 жители е известно като отправна точка на алпинистите към връх Матерхорн и мястото, което Фрида от АББА (омъжена за благородник) е избрала за изгнанието си. Най-необичайното в Цермат е… гробището в центъра на града. Точно зад църквата е мястото за вечен покой. Не особено окуражителни за алпинистите са надгробните паметници. Повечето са с кирки и пикели и надписи от рода на „Той беше студент в Оксфорд и не успя да изкачи Матерхорн”.

В курорта е забранено строителството над 4 етажа и всичките 120 хотела имат изглед към планината. На неземните гледки към застрашителния връх са заложили и в алпийската резиденция „Мирабо”. Стаите са обзаведени така, че банята с душа си я има, но ваната е вградена като част от интериора със стъклена стена насред спалнята. Така че да гледаш планината, докато се плацикаш в екстракт от еделвайс. Душ кабините са като пултове на космически кораб от уредите за контрастен масаж. Мебелите са от леко дърво, линиите са изчистени и няма нищо излишно, но и нищо не липсва. Огромните прозорци и слънчевата тераса на всеки апартамент или студио са обърнати към причудливите зъбери.

Хотел „Мирабо” не е най-луксозният в Цермат, но в четирите му звезди са включени екстрите на алпийски СПА център, в който всичко е измислено и подчинено на планината наоколо. „Не мога да изненадам японците с азиатски процедури. Задължен съм да им предложа нещо автентично алпийско”, ми обясни Сеп Юлен, собственик на хотела, в който звезда на вечерта е българският пианист Алекс Павлов. До неотдавна той озвучаваше „Пирамид-хотел” в Лас Вегас. И двамата хлъцнахме от изненада, когато разменяйки SMS-и за Коледа установихме, че той свири там, където съм била. После върви и твърди, че светът не е малко село.

В Алпийската резиденция “Мирабо” залагат на целогодишния уют. Всеки гост получава пухкава бяла хавлия, персонална чанта с чехли и кърпи и непромокаем „пътеводител” в процедурите. Апартаментите са в светло алпийско дърво, подове от рендосани дъски и тавани с греди, широки прозорци и акценти от местен камък. Отвън хотелът прилича на класическа алпийска къща с дървени балкони и гранитен първи етаж. Винарната, ресторантът и обширният хол сгряват след дългия скиден с много топло дърво в интериора, винаги разпалени камини, типични за региона тежки маси и столове и много елементи, ненатрапчиво напомнящи, че си в Алпите – еленови рога, венци от дъхави билки, бутилки с местни напитки…

Но истинското пиршество на алпийския дизайн е в СПА центъра. Мястото е забранено за деца под 14 г. Но и над тази възраст могат да влизат само с родителите си, защото голотата е задължителна. Още на входа бълбука поточе с изворна вода върху оригинални алпийски камъни. Подът е от сребрист гранит, стените – от същия в комбинация с бор. Единственото, което нарушава хармонията са… надписите на руски език „Сауната е място, където не е препоръчително да се влиза с каси бира или водка, да се вдига шум. Ако желаете, може да я наемете частно на час след обяд между 2 и 4”. Явно и тук са имали проблеми с „особеностите на руската национална баня”. Аз пък имах на същото място с японската, но за това – по-нататък.

СПА приключението започва с въздушна билкова баня, за да свикне тялото с топлината и алпийските удоволствия. От тавана висят снопчета ароматични планински китки, каменна камина поддържа температура от +42 градуса, а гостите полягат на дюшеци с плънка от уханни билки. Парната баня е изградена от сребърен алпийски гранит, а в средата й припуква огромен планински кристал. Ако прегрееш в сауната (разбира се, издялкана от местен бор), изскачаш на двора за глетчеров душ. Задвижена от фотоклетка, отгоре ти се изсипва леденостудена вода направо от Матерхорн. По-екстремното усещане е директното влизане от сауната в „ледената стая” – цялата изградена от замръзнала вода, осветена с разноцветни лампи. Изтощението от смяната на жега и студ се лекува в залата за релакс – водни легла, бели одеяла, леки като облачета, приглушено осветление и слушалки с отпускаща музика. На излизане ожаднелият може да си гребне изворна вода от бълбукащо поточе и да се подкрепи със сушени плодове и ядки.
А по-състоятелният си поръчва вана от козе мляко с алпийска лавандула и масаж с масло от еделвайс или пилинг със ситно смлени гроздови семки и разкрасяващо плацикане в истинско шардоне. Но както казват истинските пиячи – тези само хабят виното.

Моето приключение в СПА центъра трудно би могло да се нарече еротично, въпреки голотата. Първият път влязох по бански и от погледите на околните разбрах какво е да се чустваш извън групата – сякаш си отишъл с дънки на бал. Чак на излизане прочетох, че да останеш само по кожа е задължително. Вторият път не повторих грешката си и попаднах с…. деветима голи японци в парната баня. Нахлуха сякаш превземат Пърл Харбър по суша. Не беше възпитано веднага да се измъкна и си дадох 5 благопристойни минути. Разбира се, не пропуснах да надникна в скутовете им. Все пак израза „виетнамска пишка” се е загнездил в главата ми от тийнейджърско време като критерий за нещо дребно. Честна дума, нормални си бяха. Но не се държаха нормално. Установих, че японците дишат както говорят, т.е. все едно се карат. Представете си 9-има голи японци решили да правят дихателни упражнения сред вълмата от пара – орда лаещи кучета! Е, тук презрях възпитанието и се изсулих.

Споделете във Facebook