Luxury Life

Назад

Елфическите бижута на Сибил Дънлоп

Източник kulturologia

Бижутата на Сибил Дънлоп приличат на извънземни от далечното минало. В тях може да си представим аристократи от отминали епохи или героини от древни легенди, но тя създава своите елфически брошки в навечерието на Втората световна война. Творенията й очароват, но разочароващо малко се знае за самата Сибил Дънлоп. А тя би могла да прави бижута за кралица Гуиневра.

Защото Дънлоп наистина не е живяла в нейната епоха. Изкуствоведите я класифицират като представител на Движението за изкуства и занаяти. Тази художествена тенденция се заражда във Великобритания в средата на 19-ти век, в онези славни дни, когато индустриалната революция набира скорост, опушени фабрики, тракащи влакове, грозота и уплах… Новороденото индустриално производство сякаш носи само разочарование – противни неща , чудовищни условия на труд, безрадостна реалност, задушаващ смог.

Художниците (предимно близки до братството на прерафаелитите), изправени пред ужаса на реалността, решават сами да създават истинска красиви. Те заимстват технологии, познати от Средновековието, опитват се да се върнат към начина на живот на тогавашните занаятчии и образите на тяхната работа вдъхновяват мечти за живота на крал Артур… или елфи от древни легенди. Флорални орнаменти, простота и изтънченост, ръчен труд, мотиви от отминали времена – всичко това е характерно за творбите на Сибил Дънлоп.

Тя е родена през 1889 г. – само няколко години преди появата на изящния Арт Нуво с неговите криволинейни форми, и работи в онези години, когато други бижутери прославят скоростта, динамиката и агресивността на Арт Деко. Въпреки че гилдиите и общностите, които следват принципите на Движението за изкуства и занаяти, официално съществуват от 1870-те до 1910-те години, някои изследователи смятат Arts & Crafts не само за стил, който обединява работата на няколко художествени групи, но и отделна философия на дизайна.

В Европа тези романтични движения в изкуството престават да съществуват след Втората световна война, но в Обединеното кралство последователи на Движението за изкуства и занаяти могат да бъдат намерени до 70-те години на миналия век. И малко хора в бижутата са споделяли тази идеология със страстта, която има Сибил Дънлоп.

Бижутата й практически не са етикетирани или подписани, така че обикновено се приписват според оригиналните кутии – или предполагат авторство въз основа на особеностите на стила. Поради сложността на приписването често възникват недоразумения, например работата на Dunlop често се бърка с бижутата на Дорие Носитер. И двамата са учили в Брюксел по едно и също време, работили са в един и същи период и нещата, които създават, са много сходни – едни и същи големи форми, декоративни камъни, сребро, растителни мотиви, еклектика, историзъм. Носитер обаче винаги гравитира към плавните и богато украсени форми на Арт Нуво, докато Дънлоп създава по-строги бижута, вдъхновени от келтското средновековие. Ако брошките й биха изпробвали с желание съпругата на крал Артур, тогава Носитър работи повече за истински феи и дриади.

Почти всички произведения на марката бижута, създадени с участието на Сибил, се появяват през 20-те и 30-те години на миналия век – известно е например, че тя отваря собствено студио в Лондон около 1920 г. Според спомените на съвременници, тя, облечена много екстравагантно – в кафтан от средновековна кройка и кожени ботуши – ръководи работилницата уверено и решително. Поверя счетоводството си на бивша медицинска сестра, която всички наричат Бавачка Фрост.
Няколко години след откриването в ателието вече има четирима занаятчии, като най-добрият от тях е майсторът на сребро Уилям Натансън. Освен бижута, в работилницата се произвеждат сребърни лъжици и дори съдове. Сибил се доверява само на швейцарски и немски ателиета за рязане на скъпоценни камъни, известни с ненадминато качество на работа.

С избухването на Втората световна война работилницата Дънлоп временно престава да съществува. Временно, защото след войната Уилям Натансън, който служи в пожарната, се връща на работа и управлява марката за бижута до 70-те години на миналия век. Но вече без Сибил. Съдено й е да живее още много години, но вече не може да прави това, което обича заради сериозни здравословни проблеми, които се влошават през годините на войната.

Стилът на Уилям Натансън е различен от този на Сибил, въпреки че той използва нейните типични техники и изображения, любимите й материали и някои исторически техники – например емайли от Ренесанса. И все пак бижутата му са лишени от стария чар, характеризиращ работата на Дънлоп, и изглеждаха по-модерни. Бижутата й от 20-те и 30-те години на миналия век са с най-голяма стойност за колекционерите.

Тя измисля специална техника за създаване на накити, напомнящи византийски мозайки или витражи. В килийки с тънки сребърни прегради са поставени специфични дялани камъни с необичайни форми – полумесеци, триъгълници, шеврони, нокти. Така те се прикрепят много близо един до друг, което създава впечатлението като за килим или за разпилени халцедон, хризопраз, лунен камък, аметист, ахат, кварц, опали.

До средата на 30-те години на миналия век килимът от скъпоценни камъни започва да се използва при производството на широки гривни, колиета, брошки. Естествено, много бижутери са възприели тази техника и когато не е възможно ясно да се припише авторството, се описва като направено в стила на Дънлоп. Произведенията й сега се продават на търг за петцифрени суми.

Споделете във Facebook